Махалата на счупените черепи

"Министърът на вътрешните работи Михаил Миков и министърът на образованието Даниел Вълчев огледаха в понеделник терен, на който може да бъде построена нова сграда за 7-мо РПУ.

Мястото е до 36-и блок в Студентски град и е незавършена постройка от 1991 година, в която е трябвало да се помещава модна къща."

Информацията е по всички агенции на 26 януари 2009 г.

Почти две години по-късно идете да видите "незавършената постройка от 1991-ва". Виси като дамоклев меч същата една соцруина, а отдолу живеят клошари и се въдят бездомни кучета.

Така работеха политиците преди две години. Новите още не ги съдим. Ще ги съди съвестта, ако поредният бит в Студентски град си отиде като Стоян Балтов. За когото вече никой не си спомня. Сбъркан е надписът на картата на София - там, където пише Студентски град, трябва да пише не Бронкс, а Махалата на счупените черепи. И отдавна там не живеят студенти. Има временно едни клошари, коитоимат психична болест.

Страдат от амнезия и умират от нея.

А съдбите, студентските, се повтарят - пиене, чалга, бой и секс, аспирин вместо кокаин и желание за емиграция.

Щяха да правят кампуси в Студентски град - кой идиот ви повярва?! Щяха да поставят бариери, за да ограничат влизането на какви да е хора по общежитията. Кой идиот въобще се надява, че ще си мръднете пръста? Щяха да ограничат строителството - идете до поликлиниката, където на шест метра полянка се издига тясна като дамска превръзка нова сграда в строеж. Още едно място, където автобус 280 ще се провира между пернишките голфове на студентите и лимузините на сексекскурзиантите.

Паркиране, строителство, дупки, кучета, проституция, пица на парче, боклуци - това е онова, което ще убие всеки студент. Стоян Балтов се спаси от мизерията и скапаното си бъдеще в тази страна на гробищата. Но 60 000 други няма да се спасят. Студентският град е като старите сгради от социализма - има пет такива петна със започнати сгради през 80-те, където живеят само бълхи. И никой не строи там - да бутне старото, пък да направи нова кооперация да живеят щастливи хора - всички строят по парковете и ливадите.

Ами горичката между блоковете с номера 21 до 24 и блоковете от 10 до 13 - там някой изсече дърветата и построи временни банки, временни "Плод и зеленчук", временни дюнери, временни барове, където временно бременни студентки се срещат, за да си уговорят абортите. Зловещо е нощно време с всичката чалга и свинщина, с поставените от новия кмет и с помощта на някакво кафе нови лампи, които вече са строшени.

Опитаха се да поставят по малките улици колчета, жълти, за да не се паркира. Какво ти - всичко беше разрушено, колчетата са изтръгнати. За да не бъдат, трябва да се поставят противотанкови съоръжения, бодлива тел, но и въоръжена жандармерия да бди край тях. Студентски град е гражданско общество от бълхи Той е пример за това как едни хора обичат да живеят на чисто, но други просто обичат да живеят на мръсно. И това е част от тяхната свобода.

Днес туземците от Студентски град живеят в модерна мизерия.

Няма място за паркиране, но има цели огромни кооперации, цели нови нанесли се села, идващи от тъмната провинция. Кой идиот все още си купува имот в Студентски град?! И накрая - животът в амнезията - беше бутната една временна дискотека. Беше съборена бавно и кротко и това беше всичко. Никой не провери другите дискотеки. Никой не провери гадните сергии. Никой не направи нищо. Студентски град живее и до днес в две епохи - наследил е руините на социализма и е взел целокупно пороците на капитализма. Както всички нас. Резултатът е Махалата на счупените черепи. Наздраве, идиоти.

Мартин Карбовски