Тод Стърн, главен преговарящ на САЩ за климата: В Канкун няма да правим сделки "на тъмно"

В понеделник министрите на околната среда от над 190 държави се събират в мексиканския курорт Канкун, за да начертаят нов план за противодействие на измененията в климата. Опасенията за неуспех са големи, след като миналата година по същото време подобна конференция в Копенхаген завърши с пожелателен текст без ясни мерки. Междувременно САЩ, които доскоро бяха най-големият източник на парникови емисии, не приеха федерално законодателство за тяхното намаляване. Това отслаби мотивацията на някои държави в Европейския съюз да поемат нови едностранни екологични и финансови ангажименти. За крехките очаквания от срещата в Канкун разговаряме с Тод Стърн, специален пратеник на САЩ по въпросите на климатичните промени, който ще оглави американската делегация в Мексико.

Ще продължат ли САЩ да стоят зад Копенхагенското споразумение, което се стреми към задържане на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий през XXI век? Възможна ли е нова сделка "на тъмно", извън преговорите на ООН?
- Президентът и аз стоим твърдо зад Копенхагенското споразумение с различните му разпоредби, в това число лимита от два градуса. Той залегна и в Декларацията от Акуила, която лидерите на големите икономики подписаха в Италия през юли. Да, САЩ не отстъпват от поетите ангажименти, не сме сключвали никакви задкулисни договорки. Продължаваме да си сътрудничим със страните от цял свят и ще продължим да го правим и в бъдеще.

Що се отнася до така наречените сделки на тъмно, мисля, че има известно недоразумение. По време на дискусията в Копенхаген акцентът беше върху механизма за измерване, докладване и потвърждаване на емисиите (MRV) и прозрачността. САЩ настоявахме много за решаването на този въпрос. За всички беше разбираемо, че ние трябваше да разговаряме най-вече с Китай. Европейските лидери разбираха това, така че нищо тайно не се е случило и не очаквам да се случи и тази година. Не това е начинът.

Преди няколко седмици вашият заместник Джонатан Пършинг съобщи, че някои страни се опитват да договорят наново определени точки от Копенхагенското споразумение. Вярно ли е?
- В Копенхаген постигнахме важни договорености по редица въпроси. Някои бяха едностранни финансови обвързвания, например създаването на зелен фонд. Други бяха ангажименти на всички основни играчи сред развитите и развиващите се страни – например да въведат климатични цели или мерки, и то по начин, който да е прозрачен за международната общност.

Това е сърцевината на Копенхагенското споразумение. В хода на преговорите тази година ние се опитваме да пренесем разбирателството от Копенхаген в преговорите по Рамковата конвенция на ООН по измененията в климата (UNFCCC). Целта е да стигнем до резултат, който да е приемлив за всички страни по нея – нещо, което не се получи миналата година.

По някои въпроси преговарящите от много страни заемаха позиции, които според нас не са съвсем в синхрон със записаното в споразумението. Но няма да назовавам имена. Важно е как всичко това ще се реши в Канкун не само на ниво на преките преговарящи, а и на по-високите нива.

Ще повлияе ли изходът от Канкун на многостранните преговори?
- Мисля, че срещите, които се провеждат всяка година, са важни. В речите си съм казвал, че е много важно да се отбележи значителен напредък. Не е нужно да имаме голям договор, в Канкун няма да се стигне до такъв. Но е важно да се движим прагматично и конкретно напред.

Защото, ако се озоваваме година след година в мъртва хватка, хората ще започнат да търсят други канали за пробив, а за всички е по-добре напредъкът в тази област да идва по линия на Рамковата конвенция на ООН. На нейна страна е доверието, историята и широкото участие на всички държави и това е мястото, където трябва да се постига прогрес.

Смятате ли, че е арогантно от страна на Европа да иска по-високи цели за намаляване на емисиите, без да взема предвид състоянието и развитието на другите региони?
- Не, не мисля, че е Европа е арогантна. Изобщо не бих погледнал на нещата по този начин. Всички ние имаме своята гледна точка и своите различни национални обстоятелства – и икономически, и политически. Мисля, че всички разбират това.

Винаги съм казвал, че много от постигнатото в Европа е достойно за възхищение. Участвах в преговорите в Киото и се борих за така наречените гъвкави механизми (като търговията с квоти на парникови емисии – бел. авт.), срещу които Европа бурно възразяваше, но ние успяхме да се наложим. Сега Европа има схема за търговия с емисии, а ние не.

За щастие европейците приеха някои от решенията, които лансирахме тогава, което им прави чест. Не сме съгласни с тях за всичко. Миналата година доста спорихме, например когато сравнявахме базовите години 1990 и 2005 г. Но аз, общо взето, се възхищавам на европейските позиции по измененията в климата и на ангажиментите, които Европа е поела. Нямам никакъв проблем с европейските си приятели.

От кои европейски държави САЩ черпи опит по отношение на политиките за климата?
- Не бих казал, че ползваме нечий конкретен модел. Обединеното кралство е една от държавите, които са свършили страхотна работа. Миналата година работих в много тясно сътрудничество с моя колега Ед Милибанд, който сега се занимава с други неща, а сега работя чудесно с неговия приемник Крис Хюн. Чудесно е, че климатичните ангажименти на британските партии остават дори след изборите, това е много хубаво нещо. Не бих казал, че има държава, която използваме за модел, но има много страни, които предприемат сериозни действия и Обединеното кралство е една от тях.

Китай обеща на бизнеса субсидии за зелени технологии, а САЩ започнаха разследване заради съмнения за нарушаване на свободната търговия. Възможно ли е заради това преговорите в Канкун да блокират?
- Няма да коментирам тази ситуация, защото не е под моята юрисдикция. Не смятам, че този въпрос може по какъвто и да било начин да въздейства за блокиране на преговорите между САЩ и Китай. През последните две години разговарям много активно с моя китайски колега. Преди около 4 седмици бях в Китай и прекарах два дни с техния преговарящ.

Напоследък обсъждаме важни въпроси доста интензивно и в много конструктивен дух. Не мога да предскажа какво ще се случи в Канкун, но имаме добър диалог. Не смятам, че търговският въпрос, който споменахте, ще се окаже препятствие в разговорите за климата.

Ще се реши ли американската дилема между създаването на работни места и опазването на климата след изборите от началото на декември? В Европа е обратното – подпомагат се зелените технологии в името на икономическия растеж. 
- Администрацията и президентът Обама разглеждат зеления растеж и стимулите за икономика като напълно съвместими с развитието на чисти технологии и усилията за преминаване нисковъглеродна икономика.

Президентът много държи съществена част от нашия пакет стимули да е зелена. Пакетът е около 100 милиарда долара и някъде около 80 или 90 от тях бяха стимули и данъчни облекчения за зелени технологии. Според мен разглеждането на необходимостта от растеж и необходимостта от развитие на зелени технологии като едно цяло е част от философията на тази администрация.

Разбира се, в правителството работят много различни хора и зависи кого ще попитате. Може би ще има различия във вижданията за политиките – дали да има схема за ограничаване и търговия с емисии, стандарти за възобновяема енергия, кредити за вятърни и слънчеви проекти и т.н. Но със сигурност има сериозна ориентация в тази посока от страна на президента.

ООН обяви наскоро, че набирането на 100 млрд. долара годишно за адаптация на развиващите се държави към климатичните промени е "предизвикателна, но постижима" цел. Откъде ще дойдат парите? Чуват се обвинения, че големи държави като САЩ пренасочват средства от помощите за развитие.
- Мисля, че панелът, свикан от Бан Ки Мун, беше добър старт. Там бяха обсъдени много възможни източници – публични и частни, въглеродни пазари и най-различни други идеи. Те не се опитваха да набележат конкретни препоръки, защото сред държавите има различни мнения – от такси върху горивата за авиацията и корабоплаването до такси върху финансовите транзакции, които някои одобряват, а други не.

Разбира се, има цяла гама от източници. Все още не знаем откъде точно ще дойде цялостното финансиране. Това е малко отдалечено във времето. Целта за мобилизирането на 100 млрд. долара идва от Копенхагенското споразумение в контекста на цяла група споразумения за смекчаване и за прозрачност, които засега не са фиксирани никъде, но се надяваме, че ще залегнат. Мисля, че мерките ще бъдат по-скоро на национално равнище, отколкото на международно. Но това беше просто първият доклад върху идеи, които бяха скицирани за първи път преди година.