Кризите - неотменима и логична част от живота

Някои от тях са като че заложени от природата именно на определена възраст.


Когато стане дума за криза, човешката психика веднага се настройва негативно. Всъщност някои от критичните моменти в живота на човек са като че ли генетично заложени – с разлика от няколко години всеки преминава през тях. Следите от тях откриваме в променящия се начин, по който гледаме на себе си и света около нас.
Психолозите са определили кога настъпват те и с какво по-точно са свързани, както и до какви промени в човешката психика водят.

Първата криза настъпва още в ранна възраст - на около 10-12 години. Детето пораства, разширява се кръгът на неговите интереси, то се учи да формира собственото си мнение и да извършва самостоятелни постъпки, а също така да отговаря за тях. 

Втората криза ни настига на около 16-20 години. Младият човек вече се смята за възрастен и се опитва да се докаже – идва наистина ввремето на самостоятелния живот, изпълнен с очаквания за бъдещето.

Третата криза ни завладява на възраст около 30 години. Буйната младост вече изглежда преминала, човек оценява направеното и много по-трезво гледа към бъдещето. В основен се превръща стремежът към спокойствие и стабилност. Мнозина на тази възраст започват “да правят кариера”, а други точно обратното – търсят смисъла на живота и отделят много повече време на семейството си.

Четвъртата криза идва на средна възраст - 40-45 години. Човек започва да вижда пред себе си старостта, а след нея и смъртта. Тялото губи част от своята сила и красота, появяват се бръчките, косата побелява, започват да се обаждат различни заболявания. Настъпва времето, което психолозите наричат първа битка със старостта. Тя може да има различни изражения - едни започват нова любовна връзка, втори – се “потапят” изцяло в работата си, а трети търсят тръпката от живота, като стигат до екстремни постъпки като скокове с парашут или изкачване на някой висок връх. Характерен признак за тази криза е, че много хора преосмислят отношението си към религията или се обръщат към някое философско течение. При някои кризата води до увеличен доза цинизъм и откровено отрицателно отношение към света и околните.

Петата криза настъпва на 60-70 години Като правило на тази възраст човек се пенсионира и в повечето случаи не знае с какво да се заеме. Болежките се обаждат все по-често, част от старите приятели са далече, а някои вече не са живи, децата са големи и отдавна живеят своя живот. Човек внезапно разбира, че животът е към своя край и той не е в центъра му, чувства се изгубен, често изпада в депресия и губи интерес към живота.

Всяка криза води до промени в мирогледа на човека и в неговия статус по отношение както на обществото, така и на самия себе си. Ако обаче човек се научи да се възприема по нов начин през всеки един период от живота си, да намира позитивното в неизбежните промени, кризите на възрастта няма да изглеждат така отчетливи, а в много от промените ще намерите неизбежната логика на живота.(а)