Пресата за 27 ноември

“Доскорошният шеф на фонд "Земеделие" Калина Илиева ще бъде разследвана от българската прокуратура за фалшифициране на диплома за висше образование от Германия, съобщи вчера от Катар земеделският министър Мирослав Найденов. Той каза, че е информирал главния прокурор Борис Велчев, който обещал да започне незабавна проверка”, пише “Сега”. Найденов потвърди информацията на в. 168 часа, че и според неговото проучване дипломата е фалшифицирана. Данни, че Калина Илиева няма необходимия ценз да заема поста във фонда, се появиха още с назначаването й. Но и ГЕРБ, и тя лично ги игнорираха. Фалшивата диплома е била легализирана от българското Министерство на образованието.

Труд публикува интервю с Гизела Хютингер, шеф на пресслужбата на берлинския Висш институт по техника и икономика, от който се твърди, че е дипломата. “В действителност Илиева е следвала седем семестъра, но не е положила необходимите изпити и е била ексматрикулирана. Тя не е завършила курса на обучение за бакалавър, да не говорим за магистърска степен. На нас ни бе изпратено копие от диплома за придобита магистърска степен. Вижда се и с просто око, че подписът на проф. д-р Михаел Хайне е фалшифициран. Ректорът има съвсем друг почерк. Освен това оригиналният ни печат не е клеймо, а специален печат... В конкретния случай (при фалшивата диплома на г-жа Илиева - бел. ред.) е използван съвсем друг, обикновен цветен печат, който няма нищо общо с нас”, казва Хютингер. Потвърждавам, че е налице измама и че ще сезираме прокуратурата, допълва тя.

“Пътуване на 40-членна българска делегация за кинофестивала във Венеция разклати две културни министерства - българското и италианското. Двете ведомства си прехвърлят въпроса кой е платил разходите за скъпата визита. Според българите тя е била за сметка на италианците. Италианското министерство, над което в момента са се струпали и други скандали, обаче отрича”, четем в Сега. Скандалът тръгна от друг скандал с български сюжет - за уредена с натиск награда за българката с артистично име Мишел Бонев, дала повод за посещението. Новината за награждаването на Мишел Бонев на престижния фестивал дойде в началото на септември. Италиански медии разкриха разговор между генералния директор на министерството на културата Никола Борели с министъра на културата Сандро Бонди, в който министърът оказва натиск българската авторка да получи някаква награда. Бонди обяснил, че Бонев била приятелка на италианския и българския премиер и нямало да се задоволи с по-малко. Според Вежди Рашидов разходите са покрити от италианското министерство на културата. В официално съобщение на италианското министерство, цитирано от Дойче веле, твърденията на Рашидов са определени като неверни.

Румен Петков ще изпрати писмо на американския посланик Джеймс Уорлик, за да го информира, че срещу него не се водят досъдебни производства и няма повдигнати обвинения, съобщава 24 часа. Поводът е отнемането на визата му за САЩ. Официалното становище на посолството ден по-късно бе, че това се прави заради “информация, появила се във връзка с провеждано криминално разследване”. Соцдепутатът е поискал проверка от компетентните органи - прокуратурата и следствието. Имам официални документи, че към 25 ноември няма висящи досъдебни производства към мен, нито данни за повдигнати обвинения, обяснява Петков.

От Монитор научаваме, че няма как прокуратурата да образува досъдебно производство срещу вътрешния министър Цветан Цветанов и началника на Агенция „Митници” Ваньо Танов заради набедяване на Петков. Преди дни червеният депутат пусна сигнал до прокуратурата, че е набеден от Цветанов и Танов с твърденията за участие в среща с братя Галеви за разпределяне на наркопазара, а жалбата му стана причина за осуетяването на очната ставка на кръга „Спартак” в парламентарната комисия за контрол на ДАНС. „В Наказателния кодекс така нареченото набеждаване трябва да се извърши пред надлежен орган на властта, т.е. орган, който има функции в досъдебното производство, а не в медиите”, посочва главният прокурор Борис Велчев.

Бившият премиер Сергей Станишев, лидерът на ДПС Ахмед Доган и бившият вътрешен министър Румен Петков се пазят от НСО като национални съкровища, каза в парламента лидерът на ДСБ Иван Костов, информира Новинар. По време на парламентарния контрол той попита Бойко Борисов защо държавата продължава да плаща стотици хиляди левове, за да пази тримата политици. По думите на Борисов те се охраняват заради сигнали и висока степен на застрашеност. Борисов смята, че дори да има и 1 процент риск за живота на един от тримата, трябва да бъдат взети мерки, независимо колко ще струва това.

Труд цитира бившия съветник от ДАНС Алексей Петров да казва, че са предлагани огромни суми - до 500 000 лв., за да лъжесвидетелстват срещу него. Вчера той дал пресконференция вкъщи, защото е под домашен арест, след като бе обвинен, че е тартор на престъпна група. “Сега ще се въздържа да спомена имена, независимо, че си позволих пред Юрген Рот. Вероятно в сценария срещу мен участват хора, които разполагат с финансови възможности. Казвал съм многократно, че аз не съм Октопод, друг е Октоподът и неминуемо в една организирана група, която може да се определя като Октопод, съществува елементът на сериозна финансова основа", изтъква Петров. На срещата му с журналисти присъствали бившият главен прокурор на Великобритания лорд Питър Голдсмит и адвокатът от Израел Яков Израели, които са част от екипа, който го защитава.

Играта загрубява за АЕЦ “Белене”, отбелязва Стандарт. “Две седмици след визитата на руския премиер Владимир Путин у нас, от чиито думи стана ясно, че българската и руската страна имат всички шансове да се разберат за цената на централата, Москва постави ултиматум - или ще получим исканото от нас, или ще се откаже от строежа и ще ни принуди да платим неустойки. Руснаците искат проектът да струва с около 1 млрд. евро повече от цената, към която се стреми българското правителство, стана ясно от думите на шефа на "Росатом" Сергей Кириенко пред български журналисти в Москва. Минималната твърда цена на централата, на която "Росатом" ще се съгласи, е 6,4 млрд. Евро”, разказва вестникът. Кириенко предупреждава, че ако българската страна продължи да настоява за много по-ниска цена, руснаците ще се откажат от изграждането на АЕЦ "Белене". Това щяло да донесе на България загуби в размер на до 1,5 млрд. евро.

Спорни решения за операции за 3 млрд. лв., натрупани в здравния и пенсионния резерв на страната, подготвят управляващите, предупреждава Сега. Здравната каса ще загуби огромния си резерв в БНБ, а парите в пенсионния Сребърен фонд ще започнат да се инвестират по-рисково, включително в големи бизнес проекти у нас. В момента в него са натрупани 1.682 млрд. лв., на които след години ще се разчита да осигурят стабилност на държавната пенсионна система. Занапред обаче управителният съвет ще може да ги инвестира в проекти на българския бизнес. Това е и най-спорното предложение, защото не е ясно по какви критерии ще се подбират проектите и как ще се гарантира рискът от загуби. Финансовият министър Симеон Дянков обаче смята, че това е една от възможностите за подпомагане на бизнеса у нас догодина.

Един от всеки трима или четирима българи, които са решили да емигрират, избира Испания, съобщи испанският посланик у нас Хорхе Фуентес по време на конференция за интеграцията на българите в кралството, научаваме от Монитор. Официалните данни сочат, че около 154 хиляди нашенци имат испански документи за самоличност, което нарежда българската диаспора на седмо място сред емигрантите. Според Фуентес обаче реалният брой на българите е по-голям. Посланикът твърди, че Испания е първата дестинация за сънародниците ни. Вътрешният министър Цветан Цветанов пък обясни, че по неофициални данни българите там са поне 300 000. От 13 000 получават социални помощи. Не може обаче да се каже колко нашенци са останали без работа заради кризата. Няма и статистика каква част от емигрантите са се върнали у нас, допълва изданието.