Барбара Стрейзънд като писател

Това не е, като да разведеш из дома си гостите за коледно парти, но с първата си книга Барбара Стрейзънд прави възможно най-близкото до това.

Тази седмица в книжарниците се появи нейната "Моята страст към дизайна". Тя не е биография, нито пък разказ за филмите и албумите й, продадени в над 71 милиона бройки по цял свят.

За дебюта си като автор Стрейзънд е избрала за пише от първо лице за любовта си към архитектурата, изкуството, мебелите и градините. Разказва лични истории от живота и кариерата си, които са повлияли при избора на оформлението на нейния любим дом в Малибу, щата Калифорния. Лично е направила повечето от фотографиите.

"Мисля, че така е по-интересно", споделя певицата и актриса пред агенция "Ройтерс". "Молили са ме да напиша автобиография, но все още не искам да стигам дотам. Разказвам как гледам на света и кое смятам за красиво."

"Книга за масичката с кафето" - както я определя "Ройтерс", отвежда читателите на продължило години пътуване през планирането, строежа и мебелирането на имението, което наподобява ферма от Нова Англия с хамбар от ХІХ в. (това всъщност е сграда за гости, а не за добитък и сено), мелница, "къщичка за баба" и дори кокошарник (истински - с кокошки, снасящи яйца).

В имението има стилове от ХVІІІ до ХХ век, но общото е любовта й към американския дух. Тук може да се види "Федерална къща", приличаща на градски дом от Вашингтон, "Магазин за кукли", събрал нейната колекция, и "Антиквар за дрехи".

Това не е първата къща, създадена от Барбара Стрейзънт, припомня "Ройтерс". Преди нея имаше други, включително една в стил "Ар деко", както и няколко апартамента в Ню Йорк. Но калифорнийската къща е мястото, където прекарват най-много от годината звездата и нейният съпруг Джеймс Бролин.

 

В увода Барбара споделя, че обича да се излежава сутрин в леглото с кучето Саманта, легнало в краката й. Тук тя пише, чете, хапва и дори понякога взима инвестиционни решения. "Това е нещо, като да играеш хазарт, само че без да ти се налага да се обличаш", пише Стрейзънд.

"Не знам откъде се е взела страстта ми към архитектурата и дизайна, но със сигурност не е от майка ми, която покриваше мебелите вкъщи с найлон, за да не се издраскат", допълва тя.