5 мита за ваксините

Броят на децата в световен мащаб, които миналата година са имунизирани според предписанията, е намалял с 3,5%, показва статистика на Световната здравна организация. В много случаи рутинната ваксинация се пропуска поради незнание или неадекватни грижи. Но някои родители умишлено избягват да ваксинират децата си. Една от причините за това недоказани твърдения и слухове, разпространявани и в Мрежата, според които ваксините могат да доведат до хронични заболявания. Особено много в последно време са публикациите водят до аутизъм.

Предлагаме ви пет, по наше мнение най-разпространени мита за ваксините, и истината, която се крие зад тях - според най-новите изследвания:

Мит 1: Ваксините не са задължителни, защото част от заболяванията вече са изчезнали

Единственото заболяване, което е било наистина унищожено изцяло, е едрата шарка. Всяко друго е само ограничено, но все още представлява потенциална опасност. Някои - като магарешката кашлица и дребната шарка - продължават да имат опасни пикове в различни части на света. Други - като детския паралич - възникват главно в по-изостаналите страни, но могат лесно да бъдат пренесени заради все по-нарастващия брой международни пътувания.

Мит 2: На децата се правят прекалено много имунизации прекалено рано

Ваксините са нищожно предизвикателство в сравнение с това, с което имунната система на децата обикновено срещат и преживява всеки ден. Техният организъм, чийто имунитет тепърва се изгражда, трябва да се справя с редица микроорганизми върху кожата, носа, гърлото и червата, във водата, храната и въздуха.

Имунолозите в Университета на Калифорния в Сан Диего са изследвали броя имунологични предизвикателства, на които човек може да отговори по едно и също време. След като са взети предвид различните съставки във ваксините, включително бактериалните протеини и полизахариди и вирусните протеини, е било изчислено, че малките деца могат безопасно да реагират на до 100 000 ваксини наведнъж. Спорeд предписанията в момента, е препоръчително децата да се ваксинират срещу най-много 14 заболявания в двегодишен период.

Мит 3: Ваксините срещу дребна шарка, заушка и рубеола предизвикват аутизъм

Началото на това твърдение е поставено през 1998 г., когато е публикувано едно изследване на д-р Андрю Уийкфилд. То обаче обхваща само 12 деца, 8 от които с родители, вярващи, че поведенческите проблеми на децата им се дължат на ваксини. Изследването успява да предизвика широк отзвук в САЩ и вследствие на това ваксинациите започнали да намаляват с огромна скорост. По-късно през същата година обаче редакторите на списанието официално анулират изданието, цитирайки доказателства, че публикуваната информация е била погрешна.

Много други изследвания преди това, а в годините след 1998, доказват, че няма връзка между аутизма и посочените в него ваксини. Едно от най-мащабните и дългосрочни изследвания - от 2002 г. - проследява развитието на 537 000 деца и установява, че честотата на срещането на аутизма е еднакво и сред ваксинираните, и сред неваксинираните. След много авализи и обсъждания Световната здравна организация прави същото заключение – ваксините срещу дребна шарка, заушки и рубеола не водят до повишаване на риска от аутизъм.

Мит 4: Ваксините не са 100% безопасни

Това е по принцип вярно, но и вървенето по улицата не е 100% безопасно. Което обаче не спира пешеходците. Почти всички ваксини са в инжекционна форма и съответно могат да предизвикат временна болка, зачервяване и чувствителност в зоната на поставяне. Други редки странични ефекти са температура, постоянен плач и алергични реакции. Дори още по-рядко срещани са наистина сериозните оплаквания. Например старата вече неизползвана ваксина срещу ротавирус се е свързвала с леко покачване на опасен проблем, свързан с блокиране на червата. Между 1998 и 1999 г. в САЩ тази ваксина е била направена на 1 милион деца. От тях при около сто е наблюдаван този проблем, а смъртният случай е само един.

Но пък пропускането на ваксинациите също носи много сериозен риск. Например най-широко разпространената причина за тежката диария – ротавирус - убива 20 до 100 деца всяка година на територията на САЩ и води до хоспитализирането на 55 до 100 хиляди. В световен план 3 милиона деца умират годишно от ротавирус.

Мит 5: Ваксините не работят

Тъй като някои от ваксините съществуват от около 50 години, повечето по-млади родители на практика не са се сблъсквали в живота си със съответните заболявания. Но ваксините все още работят и драстичният спад на заболеваемостта се дължи основно на тях.

Например преди ваксината срещу дребна шарка да стане масова през 1963 г. почти всеки човек е прекарвал заболяването преди да навърши 15-годишна възраст. Само в САЩ на година тя е убивала средно по 500 души, най-вече деца. След въвеждането на ваксината случаите на дребна шарка там са стигнали до 37 през 2004 г. Но през 2008 г. тази бройка се е увеличила до 130, като много от пациентите не са били ваксинирани. В Англия и Уелс подобно избягване на ваксинациите е причинило скок в регистрираните случаи на дребна шарка от 56 през 1998 г до 1348 през 2008 г. Заради трайността на тенденцията днес дребната шарка вече официално се счита за завърнало се ендемично заболяване.(а)