Брюксел - град, разделен на бедни и богати

Градът със значение на столица на Европа може да не се отличава с романтиката на Париж или блясъка на Рим, но за повечето чуждестранни посетители е проспериращо и удобно място, известно с уютните барове и превъзходния шоколад.

С икономика, стимулирана от 30 000 добре платени кадри от Европейския съюз и придружаващата ги армия от лобисти, инициатори на различни кампании, журналисти и ръководители на компании, не е изненадващо, че Брюксел е един от най-богатите региони в ЕС.

Според данни на статистическата агенция на ЕС от февруари само централните части на Лондон и Люксембург се отличават с по-благоприятни условия.

Съвсем скорошна информация на Евростат обаче показва Брюксел в съвсем друга светлина. Градът е с най-високо ниво на безработица в Западна Европа – над 17 %.

В рамките на ЕС делът на безработните е по-голям само в презморските региони на Франция и Испания и в някои части на бившата Източна Германия.

"Брюксел е парадокс – богат град с бедно население, с квартали, в които жителите в по-голямата си част са безработни", обяснява Джийн Фениъл, експерт в Белгийския Център за социополитически проучвания и информация.

"Това е град на социален разлом", казва Фениъл.

Кварталът Saint-Josse-ten-Noode се състои от няколко блока, които се отличават от монолитните комплекси от стомана и стъкло, типични за централните части на ЕС, но са на светлинни години от зелените южни и източни предградия.

В топъл пролетен ден по обяд плътно разположените улици с къщи, подредени по типичен за 19-ти век начин, се изпълват с уханието на ментов чай и печен кебап. Арабски поп-ритми звучат от либийски снек-барове, а червените тухлени стени са облепени с реклами на румба-банди от Конго и телефонни разговори към Мароко на намалени цени.

Saint-Josse е най-малката и най-бедната от 19-те общини, познати тук като "комуни", в рамките на белгийската столица.

"Това е общината с най-младо население и най-голяма безработица в Белгия", коментира Ахмед Медун, член на общинския съвет, отговарящ за политиката по осигуряване на работни места. "Имаме най-ниски приходи и най-голяма гъстота на населението – на 1 кв. км живеят 25 000 души от 140 националности."

"Както много неща в лингвистично разделеното Кралство Белгия, голяма част от проблемите на Брюксел, свързани с безработицата, могат се съотнесат към езика", продължават Медун и Фениъл.

Въпреки че близо 80 % от едномилионното население на града са френскоговорящи, столицата официално е двуезична. От полицейските служби до уличните магазини, работодателите изискват персонала да владее отлично както френски, така и холандски– езиците, говорени в Северна Белгия. Английският е прерогатив на космополитните пазари на труда около ЕС, НАТО и други международни огранизации.

"Тези изисквания", казва Медун, "автоматично изключват от системата хиляди хора от  Saint-Josse и други големи имигрантски групи в съседство, на които роден език е арабският или турският."

"Английският, френският и холандският имат икономическа стойност, те са езиците, необходими на хората в професионалния живот, а тези младежи владеят езици без такава стойност", споделя Медун на интервю в Градския съвет на Saint-Josse.

За да се задоволят нуждите на града от висококвалифицирани кадри, владеещи няколко езика, 200 000 души ежедневно пътуват от фландърския регион, където се говори холандски, а други 100 000 – от френскоговоряща Валония.

"Тези хора заемат работните места в Брюксел и в резултат няма достатъчно работа за самите жители на града", допълва Фениъл.

Около 1/3 от живеещите в Брюксел са чужденци. Сред двете трети, които са белгийци, много са с имигрантски произход, като самия Медун. Белгия не събира данни за етническата принадлежност, така че точни статистики няма, но съветникът изтъква, че най-популярното име сред родените в града момчета е Мохамед.

Въпреки високото ниво на безработица при младите, Брюксел успява да избегне честите ескалации на социално напрежение, които са характерни за занемарените покрайнини на Париж. Медун обаче предупреждава, че младите мюсюлмани рискуват да се замесят в престъпления и политически екстремизъм, в случай че европейската столица не предприеме мерки за подобряване на ситуацията.

Той настоява ЕС и работодателите да назначават местни кадри с малцинствен произход. Белгийските власти трябва да преразгледат и образователната система, за да елиминират сегрегацията в училищата и да осигурят на децата от вътрешността на града възможност за придобиване на умения, приложими на трудовия пазар, така че да станат конкурентни на хората от привилегированите зони.

"В Брюксел има расова сегрегация в образованието, това е най-точното определение. Това е един от най-големите проблеми на града - хората подкрепят многообразието, но избирателно. Искат марокански ресторанти, марокански кафенета, но не искат децата им да учат заедно с мароканчетата", завършва Медун.