"Белене" – българският връх К2

К2 е известен с това, че е единственият връх с височина над 8 хиляди метра, към който няма технически лесен маршрут и е значително по-труден за изкачване от първенеца на Земята Еверест. Също толкова труден е пътят, по който върви българското правителство, за да реализира проекта „Белене". Условията, в които се изкачва кабинетът нагоре за достигането на „този връх", са трудни. 

Вчера беше направена малка стъпка към върха, която ще бъде решаваща за осъществяването на проекта.

Премиерът Борисов е с боен дух и няма да се предаде току-така като „водач на експедицията" към окончателното покоряване на върха „Белене". 

Вчера той поиска от Русия да се извини, че заедно с Тройната коалиция са се спрели на нереалистична цена на АЕЦ „Белене". Голяма лавина пред финансирането на „Белене" се оказва инфлационният индекс, който варира от 400 милиона  до 2,4 милиона евро.

Малка победа е и твърдата цена на проекта, която все още остава „забулена в облаци".  

Въпреки че Русия декларира, че няма да строи централата на всяка цена, ясно е, че за нея това е важен проект. Иначе нямаше да има такива совалки от Москва и назад.

Спечелена битка е привличането на инвеститори в проекта - европейските  компании „Фортум" и „Алтран". Това все пак е стъпка напред в мъглата, след като германската фирма RWE се оттегли от проекта. Белене не може да бъде реализирана без европейско участие, въпреки че Русия отдавна е готова да финансира централата.

Атомната енергия има много противници, но все пак тя е най-евтината енергия и нейните предимства ще се отличат в момента, когато нашите ТЕЦ-ове започнат да плащат солени екологични такси,

защото не отговарят на европейските изисквания. Тези санкции пък от своя страна ще се калкулират в цената на тока и ще бръкнат по-дълбоко в иначе пробития джоб на българина.

Говори се, че бившият енергиен министър Милко Ковачев преди години в неформална обстановка заявил, че този проект няма да го бъде. И действително много лавини и камъни се спуснаха срещу него. Според плановете на кабинета на Сакскобургготски „Белене" трябваше да бъде готова през 2011 година, а всъщност тогава ще се възобнови работата по централата.  Строежът на централата се оказа едно дълго пътешествие, което не се знае кога ще свърши, нито пък колко ще струва.

„Белене" често беше залог в преговорите ни с Русия, въпреки че никой официално не призна това. Русия преследва своя цел - да се сближи с Европейския съюз, от който сме част и ние. И „Белене", и „Южен поток" е част от тази план-програма на един от големите играчи в световната икономика и политика. Дипломацията, казват, е война, но  с други средства. В тази "тиха война" България се опитва да спечели колкото е възможно повече.

Разбира се, Русия е труден противник, трудно приема условия, но като че ли меморандумът между България и Русия от 30 ноември показа, че тя може да направи стъпка назад. Шефът на „Росатом" Сергей Кириенко, макар и не директно, се извини, че „Росатом" е съпричастна към определянето на нереалистична цена за „Белене". Затова България има шансове за победа в тази сложна партия на шах.

И все пак нова адаптация на библейския сюжет за битката между Давид и Голиат, в един по- съвременен и философски вариант, не е невъзможен.

България, като малкия Давид, може да успее да принуди Русия да бъде по-отстъпчива, за да спечели трайна позиция в европейската геоикономика.