Вежди Рашидов: Сега да доказвам, че леля ми не е от "Визаж" ли?

Казвам веднага добре дошъл на министъра на културата Вежди Рашидов. Добро утро.
-Добро утро.
Ние си започнахме разговора отдавна, докато вървеше времето и рекламите. Вчера си говорихме с министър-председателя по телефона тук, от това студио, и той каза нещо доста интересно, свързано със скандала, защото аз не можех да не го питам, разбира се, за това нещо. Та той каза, че по някакъв начин сте бил подведен от красотата на Мишел Бонев, ако мога да перефразирам неговите думи, това как го оценявате?
- Ами, явно премиерът е с хубаво чувство за хумор и остроумен, разбира се. Може пък да не е излъгал, Мишел Бонев се оказа, като я видях във Венеция, такава, облечена по-особено, е една красива жена. Какъв е проблемът. Как да кажем, грозна ли да кажем? Просто тя е едно хубаво момиче, лошо няма в това, каквито хубави момичета има много. Второ, все пак сме 100-процентови мъже, основното е да погледнем някоя хубава жена и да дадем оценка за нея. Това е най-малкият проблем.
Но това няма нищо общо с онези 300 хиляди, които са й дадени като субсидия, в смисъл харесването и даването на 300 хиляди.
-Вижте, 300 хиляди. . . Сашо Донев обясни, те са самостоятелни като институция, обясни, че тя се е класирала в дебюта на първо място, на него законът му позволява, провериха закона горе, и киноцентърът е дал 300 хиляди лева, тъй като тя е декларирала, гарантирала, че един милион има от италианската телевизия, национална телевизия. Не е някаква частна телевизия, национална телевизия. Там има управителни съвети, един милион така не ги раздават. . .
Тоест тя още тогава е знаела, че ще вземе един милион от РАИ, така ли?
-Предполагам, че е знаела, това са вече неща, които не касаят Министерството на културата и Националния филмов център.
Не, защото се получава някакво разминаване.
-Значи, аз не бих отишъл в детайли там, където не е сферата, където аз. . . Нормално, като там е по-голямата част, и тук се подпомага. . . Вижте, аз даже гледам от друга страна, която
пропускаме - ако е взела един милион, това е един филм изцяло сниман тук с 30 български артисти. Този милион е дошъл при нашите български артисти. Това ми е по-интересно и по-симпатично - че тези пари са влезли в България.
Ама, чакайте да уточним, тя е взела един милион за заснемането на филма, или е взела един милион, за да даде правата на РАИ, за да го излъчат, защото това са две различни информации.
-Вижте, вие ме питате неща, които италианската държава ги решава, а ние сме в България.
Ама не, защото сега казвате този един милион е дошъл в България.
-Ами, вчера четох по вестниците, че тя е взела и има документи, жената, за един милион от РАИ.
Да, ама ги е взела, за да вземат правата и да излъчат филма по РАИ, нещо, което не е направено между другото.
-Това не мога да ви кажа, ще трябва да пипате РАИ.
Точно затова ви казвам, че всъщност са платени пари за права, а не за производство на филм.
-Нямам правото, моралното, да ходя да разследвам РАИ какво прави.
Да, знам, аз ви казвам как. . . това, което аз знам.
-Аз на българската телевизия нямам право да задавам такива въпроси.
И по-добре недейте.
-Да.
Но въпросът е, че ако наистина са й платени за това да се 
купят права, е едно, а ако са платени за това да се прави филма,
вече е съвсем друга история.
-Значи, за да не губим време, това трябва. . . хубаво е да направите едно запитване до РАИ, ако това ви интересува, аз не мога като министър да си позволявам да се бъркам във вътрешните политики и работа на друга страна. Това. .. Но за мен е по-важно, че ако тя наистина е взела. . . това, което аз цял живот съм правил, като си продам скулптурите в Япония и в Америка, и Франция, най-хубавото е, че аз идвам, плащам си данъци в България, каквито съм платил, в Сметната палата може да ми видите доходите, съм си ги донесъл в моята страна. Всеки капитал, донесен в тази държава, това е богатство за държавата.
Всеки гражданин, ако носи по толкова пари, нашата държава може да стане богата. Това е начинът на забогатяване. Така че за мен е по-важно това.
Да ви кажа честно, според мен се заблуждавате тук, че са влезли някакви пари в държавата от това нещо, да не говорим. . .
-Ама вижте, тези артисти са получавали заплати, това малко ли е?
Голяма част от тях казват, че не им платено, между другото.
-Е, това вече е неприятно, ако това е така, но. . .
Голяма част от хората, които са участвали във филма.
-. . . това вече по-мога да го проверя.
Проверете го.
-И тогава мога да имам позиция, разбира се.
Проверете го, ще видите, че. . .
-И тя няма да бъде никак приятна позиция, разбира се, защото за мен е важно като министър на културата на България всеки успех на българската култура независимо в кой бранш е, това е важно за мен, за мен. . .
Ама този филм сега - "Сбогом, мамо", успех ли е, или е скандал?
-Вижте, в този филм. . .
Вие гледахте ли го този филм между другото?
-Да, гледах го, разбира се, на фестивала го гледах.
Хубав ли е филмът? Дайте да го видим и ние, да му се не види, за този филм само се говори...
-Ами, филмът е, гледали ли сте на времето "Войната на Мърфи", един английски филм?
Не си спомням, да ви кажа честно.
-Един нормален филм, с един сюжет много, така, простичък, много нормален, много земен. И изведнъж в него, вътре един човек прави 2 часа една игра. И този човек се казва Питър О'Тул. Един великолепен актьор, уникален, и два часа този човек те държи. Вижте, аз ще ви кажа много откровено - понеже само зрителят може да дава оценка на достойнството на един филм, а не професионалистът, който може да се самохаресва, защото се дири
тая оценка. Аз като зрител искам да ви кажа, че това беше лебедовата песен на Татяна Лолова. Този филм трябва да го гледате. Аз винаги съм я харесвал тази жена. Там направи точно това, което Питър О'Тул направи във "Войната на Мърфи". Една роля, влезе си в годините, влезе си в ролята. Уникално талантлив човек. И това направи впечатление на италианските гости, които бяха там. Факт е обаче едно нещо и трябва да кажем: да,
зам.-министърът на културата й връчи награда, да, в един прекрасен салон, човешката злоба сега малко да я оставим. Ако трябва да бъдем честни, трябва да кажем какво сме видели.
Да, да, аз затова питам.
-Жената влезе, дадоха й, на това присъстваха двама министри - Карфаня и на земеделието, зам.-министърът на културата дойде, извини се, че Бонди не може да дойде поради вълнения, отново и те си имат вълнения, както и ние си имаме вълнения. Притеснен е
човекът, защото вие всички знаете, че Италия е родина на операта, има меморандум, оперите са на пазара, държавата не ги финансира. Това създава, разбира се, вълнения, нормално е. Има проблеми с другите звена и второстепенни разпоредители, които и
те имат в областта на културата, и, разбира се, знаете, че поводът не е филмът, филмът е само пиперчето, дето дойде отгоре, и то от жълтия пипер. Поводът е, че падна един покрив в Помпей и там стана една беля. И сега втори път е паднало още нещо и това му е още повече. Аз съжалявам моя колега Бонди, защото не са приятни тези неща. . .
Да го оставим Бонди сега за малко . . . 
-. . . но това е тяхна политика, това е тяхна работа.
Имаше ли поздравителен адрес от Силвио Берлускони?
-Не, имаше зам.-министърът. .. сега, написан не съм го видял, но зам.-министърът наистина каза, че поздравява наградените и наградата, и фестивала Силвио Берлускони, да, имаше такова казване, че премиерът лично, като се помоли зам.-министърът да отиде, да поздрави успеха на фестивала в . . . Второ, наградата е за правата на жените. Не случайно Мара Карфаня, министърката, която отговаря точно за правата, беше на този филм. Защото той е
отделен раздел. Значи, ние ако не поставим правилно, говорим.. ние ще се омърсим взаимно до такава степен, че не би било много достойно.
Ами, то се омърси достатъчно, аз ще ви кажа . . . 
-Да, да, мисля, че се омърси достатъчно. . .
. . . как изглежда отстрани. Мишел Бонев, по някакъв начин близка до Берлускони. Не се знае точно доколко е талантлива, доколко не е талантлива, това е въпрос, който всеки може да . . . и всеки може да си преценява . . . 
-Ама, публиката . .. нека за се види, да.
.. точно така, взима едни 300 хиляди лева от нашия филмов център, взима 1 милион от РАИ 1, при положение, че обикновено РАИ плащат някъде, да кажем, около 50-тина хиляди за правата на такъв филм, и започва да става съмнителна история. Платила била 400 хиляди лева за цялото пътуване на вашата делегация. . . 
-На вас не ви ли е съмнително, че в света най-големите консултантски пари са на наше българче. Това не ви ли е съмнително?
Ако говорите за г-н Доган. . .
-Ние за 2 милиона мълчим, ние за стотици милиони мълчим, вие
сега сте дали. . .
Не, не мълчим, нали в крайна сметка това е прокуратурата?
-Ами дали са, момичето направило продукта. Дали е хубав публиката да го каже.
Така.
-Това е. Тя с кого спи - па Бонди ли, пък Берлускони? Това е личен живот. Вижте, ние не трябва. .. Защото това, което аз знам за български политици, за това. .. ако аз го разкажа, вие луди ще станете. Ако ви разкажа какви далавери са минали пред очите ми, пак луди ще станете, за милиони. Какво коментираме. . .
Сега, кой с кого спи не разказвайте, ама, ако е някаква далавера, можете да разкажете.
-Кажете ми какво престъпление е извършено в цялата. .. Да, не ми е в натурата, разбирате. 60 години не съм си позволявал да се занимавам. . .
Вас ви атакуваха за това, че сте нарушил етичния кодекс, и ви поискаха оставката.
-Кой ме е атакувал?
Ами, атакуваха ви както опозицията . . .
-Нали то трябва да има адрес?
Атакуваха ви първо от опозицията, после ви атакуваха и във филмовите дейци. Вчера имаше пред Народното събрание . . . 
-Филмовите дейци, може, те имат проблеми и като имат проблеми . . .
. . . поредния протест. Вдигаха плакати, обясняваха, казваха Вежди Рашидов трябва да си ходи. И то точно заради тази история. Кое изглеждаше невероятното - че Мишел Бонев е платила 400 хиляди евро, което, нали разбирате, че е колосална сума?
-За тази сума ще извикате г-н Донев, той ще ви обясни, той е шеф на филмовото студио или там. Той е заедно с филмовите дейци. Защото аз тук имам един лист, ако ви кажа за филми, които никой не ги е гледал, български, че по 2 милиона субсидии отиват, как
смятате, това добре ли е?
Не, субсидиите. . .
-Или пък искате само с Мишел Бонев да се занимаваме.
Не,не, не. . .
-Това ли е голямата цел?
Не, да го приключим този въпрос.
-Нали тази жена. .. дайте да видим дали е убила някого, да я осъдим направо.
Слава Богу не е, слава Богу не е.
-Етичният кодекс. .. Вижте, този кодекс може и опозицията да го чете, филмовите дейци, които често, като говорят. .. защото желанието да оплюем някого, не значи, че това е желание да говорим правилно. Там има, така, едни астроложки, които често. . .които филми са направили, казват: ами, да вземат от Лувъра и да ги дадат на това. Значи някои хора не разбират какво значи бюджет на министерството, аз сега ги разбрах, и аз не съм ги разбирал в интерес на истината, но не съм си позволявал да говоря, и централен бюджет. Те не разбират национален приоритет от приоритети на министерството, което има собствения си бюджет. Ако така ставаха нещата - оттук взимаме, тук ги даваме, първо, не е красиво говоренето. Можем ли да вземем от училищата по изкуства, където нашите деца учат в мизерни условия, и да ги дадем на кино, което още е непродаваемо. Киното нали е индустрия. Аз по-скоро ви казвам защо не направите, питайте Дейвид Варод какви субсидии взима. Ето, пак в същите условия в България, в "Бояна" всеки ден произвежда филми и всеки ден Мики Рурк идва, Ал Пачино сега ще дойде. Питайте само две неща - колко субсидии взима, колко пари дава да помага, защото клауза има в договора, като е купувал някога този киноцентър, е написал и е казал, че ще помага, някакъв процент и на българското кино. Направете едно такова интервю, то е интересно, и колко данъци плаща на държавата. И тогава ще видим. Вижте, киното е индустрия, няма какво. Киното, ами, нека ми искат оставката, само че аз не съм партийна кандидатура. Аз съм поканен, назначен от премиера и ето днес съм писал. .. . Единствено премиерът може да ми иска оставката и другият вариант е аз да си я подам.
Той каза, че няма да го направи, вие казвате, че вие няма да го направите.
-Да. Ами, аз не виждам нищо. Хората трябва да отворят етичния кодекс. Аз не исках да ви го чета, ще ви го прочета, ще си направя и това, защото то просто обръгна пространството в жълто говорене, като че ли убихме някой. Какво е престъплението. Ако има един, който да каже какво престъпление е извършено, ще го. . . Етичният кодекс, ами, четоха го в една телевизия много обаче, така, много преднамерено, до някъде. Точка 9, това е единственото въобще, което касае: По лични и служебни пътувания в страната или чужбина не могат да ползват дневни или пътни пари, безплатна или евтина храна, нощувки, предоставени от чужди граждани. Но следващия абзац не се прочете. Защо? Сигурно щеше да звучи кофти. Това ограничение не се прилага за официално мероприятие или когато това е предвидено от протокола. Официалното е покани. Е, повече какво да покажа на всички хора? Аз да се оправдавам, да казвам не, сега да доказваме, че леля ми не е от "Визаж", да речем, модел. Ами, не е честно. Да, и леля ми не е модел от "Визаж".
Синоним ли е, че го използвате така.
-Ами, както искате го използвайте, защото какво ли не чух по медиите, че ние сме на първо място по износ на жени, нали, такива помии се изляха върху хората. И аз не виждам защо, защото наистина това момиче. .. наистина не го познавам. Дори мислех, че е една от актрисите, която. .. отидох за пет минути, аз ходя на всички филми, където ме покани Филмовият център. Моята работа е да ходя между артисти. Къде искате да ходя, по
керемидите ли?
Не, никой не ви е обвинил за това. 
-Да, отидох, поздравих ги. В репортажите се казва, да, желая им на добър час. Вижте, знаете ли какво направихме? Тъжното е, дайте да отидем към сериозната част, аз смятам, че трябва да остане в България поне 1 или 2 телевизии сериозни, от тежката кавалерия, защото ще пожълтеем много страшно. Тогава няма смисъл да си говорим и аз нямам никакво желание да разговарям с жълти медии и не си го позволявам. Вижте, преговарях една година. Ние дадохме на Берлускони, обещахме културен център в центъра на София, предоставихме на италианското правителство културен център, италиански, да има. Това е един обмен, няма нищо лошо, Италия е люлка на културата. Да, но аз поисках реципрочно,
докато всичко е топло, ние ви дадохме, бяхме мъжки момчета, дайте ни и вие на нас един културен център. За мен ли? Не, за българската култура, за българските творци, за новите млади таланти. От 20 години един млад талант не сме извадили така, хей този е гениален. Защо? Нямаме пари. Все нямаме нищо. Все едни и същи някъде са сглобили, все нещо лапат, все за пари плачат. Вижте, един митинг не видях да се плаче за творчество. Всичките
са за пари. Това е по-дълго обяснение и аз бих го обяснил, но ние сигурно нямаме време във вашето предаване.
Въпросът е, че сега казвате, че няма да поискате този център.
-Сега, да ви кажа още какво загубихме. Не, нямам лице след този скандал. Ние отново, мутрите ни омърсяват и ние се омърсяваме, мутрите. . . Какво толкова се случи, какво престъпление има във Венеция? Няма никакво. Едно момиче някаква награда взе. Сега, дали тя е спечелила, дали го е уредила. Ами, в България аз познавам всички хора, които си уреждат наградите. Ами, че в България се самонаграждават от сутрин до вечер. То не
бяха от мъж на годината до жена на деня. Ами, извинявайте, това са едни такива, не е честно и да говорим, не е почтено да се говори. Не е номерът във Варна да има филмов фестивал, където едни и същи хора се самонаграждават. Прекрасно е да се видят, да си направят един мониторинг, да се сравнят. Успехът на едно произведение, на един автор е там, където е светът. Шест милиарда и половина. . . Как така ние всеки ден знаем, че един
Пикасо го продават за 16 милиона или 160 милиона на търг, и нас никой никъде не желае да ни знае, защото не ставаме за нищо, където отидем ние имаме скандал. Аз бях горд, че българските. . . Как не забелязахме тези 30 артисти, да ви кажа, как не забелязахме тази великолепна Татяна Лолова за първи път, в най-стария фестивал, крачето й мина по този един чужд килим. Аз на това се зарадвах. Е, добре, кога. . . Давате ли си сметка, че и Мюлер не ни обича, двадесет години, тридесет годни, не, двадесет, там никога български крак не е минавал. Двадесет-тридесет години не сме участвали във Венецианското биенале, което го уговорих без пари, 200 хиляди евро е таксата. И всичко това рухна. С какви очи сега искам Венецианското биенале, омърсихме и килима. Няма, аз затова написах едно . . . сто години, аз ви гарантирам, български крак няма да мине. Ние не се поставяме. . .
Тоест вие се отказвате доброволно от всичко това, което сте направил.
-Аз не се отказвам, те няма да ни приемат. Ама, вижте, човек, който ви е омърсил духовната среда просто с простотии, и ние се включихме да лаем, всичко жълто, страшно. . .
Ама, подозирате ли, че някой стои зад цялата тази история, или просто по случайност се случва?
-Ама, вижте, аз съм толкова свободен по дух човек, че все ми е тази кой стои. И да стои. . .
Не може да ви е се тая, защото самият вие казахте какво е загубила България, не за вас лично.
-Не, не, все ми е тази. И да стои. . . Ами, загуби България, не загубих аз. Аз съм добре. Аз си отивам и правя скулптура, аз и така дойдох. Какво прави нашето бъдеще, как ще се изявяваме пред света, как един един ден Нобел ще вземе, като не сме преведени на шведски нито един път.
Ама, от друга страна, нали разбирате, че ако това се случи в Америка, в Англия, в Германия, навсякъде, би се случила същата картина. Ако някъде някоя медия разбере, че една авторка е платила едни пари. . .
-Нали разбирате има една дума, една дума - тенденциозност, защото този етичен кодекс не е направен само за културата и за министрите или за чиновниците. Мисля, че всяка медия има етичен кодекс.
Така е.
-Аз не мога ли да упрекна една медия, която показва един луксозен хотел, който дори не съм го виждал в живота си, не и спал? В крайна сметка Вежди Рашидов има като министър, защото 15 министри има в България, кредитна карта, където нямам по закон ограничение за хотела. Мога да спя и в най-скъпия, но не си го позволявам. Аз съм от министрите, който има най-малко командировки. Че аз в България съм направил, понеже плащам с мои пари, имам 40 лева командировки в България, а не се спираме да ходим от училище на училище, от празник на празник, от събитие на събитие. Вижте, има един момент, в който е пределът вече и става много тъжно и обидно. Не може един министър, който 3 хиляди лева дава на сираци и аз. . . аз много отдавна правя нещо и не съм го казвал. Ако сте гледали "Стани богат" при Ники Кънчев, дори той бръкнал някъде, не знам как се е докопал до най-светите ми неща, до учите на моя брат, до. . . Вижте, когато и 3 хиляди лева ти даваш на дечицата, Вежди Рашидов не за 200 евро, за 300 лева да го клати някой, защото държавата се тресе
от милиарди корупция. И това ли е големият проблем? Какво, питам аз, какво престъпления се извърши тук, освен че се омърсихме? Може ли някой. .. убихме ли човек, какво се случи? Да, получила е награда. Ама, как го е получила? Ами, хубаво, както и да го е получила, български крак е минал по този килим. Сега няма да мине. Ние не сме обичани хора на много места.
Това е факт.
-Това е така.
Ама, ние сами си го правим да не сме обичани.
-Никой ли не забеляза, че Вежди Рашидов направи. . .
Това ви казвам. . .
-. . .за една година, отиде в Париж, в ЮНЕСКО. За първи път ЮНЕСКО има регионален център за нематериалното културно наследство за Югоизточна Европа. Кой го направи? България да бъде фактор, партньор на ЮНЕСКО? Това за първи път се случва. Какво страшно стана? Как не го спомена никой това нещо да го видим. Вежди Рашидов прати в Бразилия, за да не ни извадят от ЮНЕСКО, защото извадят ли ни да не бъдем повече световен паметник, защото влизам в другата тема, виждам, че това ви е и въпрос, нека и за това да кажем две думи. Ако ни извадят оттам, защото влизането на пари в България започва от летището, от кифлата, от кафето, докато стигне до Несебър да види световния
резерват, а това значи, че ние на света казваме - това е нашата страхотна архитектура, това е един. . . И като отидем, виждаме китайски и турски гащи и чорапи, и архитектурата не се вижда, и туристът викат абе, те ни излъгаха, къде е тая архитектура, дето ни я показвате, и туристическа дестинация.
А какво стана с хората от ЮНЕСКО, дойдоха ли, знаеше се, че трябваше да дойдат. . .
-Да, и в момента са тук, това е хубаво, че ме питате, минаха, вчера се прибраха от Несебър. . .
Какво ви казаха?
-Още не са казали. Днес в 9.30 ч. заместник-министър Тодор Чобанов, тъй като днес бюджетът минава, предполагам, че ще бъдем в парламента, аз очаквам едни 10 милиона, разбира се, които ще ми дадат възможност декември да бъдем по-спокойни за бъдещето на
българските артисти, за училищата, за археологията, за киното също, въпреки че киното. . . Киното какво плаче, при Стефан Данаилов при 120 милиона са имали 10 милиона, при мен при 80 милиона, като Симеон Дянков два пъти отразя бюджета на всички министерства, знаете добре, че ние имахме съкращения, но освен ... имаха 9 милиона и 100, как няма пари за кино? Е, няма пари в държавата, това трябва да го разберат. Сега променят един текст, ами, ще го променят, защото, вижте. . .
Ама, там промяната, извинявайте, ама тя също е доста съмнителна. Ако е. . . не казвам, че трябва да се правят, не помня цифрите, но примерно 14 или 7, когато се напише до 14, може да е и 1. . .
-Може ли по друг начин да поставим. Вижте, много хубаво си говорим, стана един хубав разговор, аз мисля, че и човешки си говорим, да обърнем нещата, които никой не ми е казвал. . . Колко държави сте чули, филмопроизводители, хора, които правят индустрия, да искат оставка на министър или на премиер, или на президент? И ще ви питам защо не сте чули, защото. . .
Не съм чувал, не съм чувал. . .
-Защото навсякъде по света основното финансиране е от продуценти. Защото като поискаш на президента оставката, това значи, че може филм да не сънуваш, докато си жив. Само в
България сто процента киното се изхранва от българския данъкоплатец. И вижте, ще ви обясня. Чии са тези пари - 10 милиона, които. . . Всяка година киното взима. Ние трябва да
бъдем честни, както към киното, както към изкуството, така и към българския данъкоплатец. Те са вашите пари, моите пари, на стругаря, който осем часа работи за 400 лева, за да може да дадем за един филм милион и кусур за субсидия, от който милион, не искам да влизам в детайли, защото нали се сещате, че и продуцентът, и режисьорът, пък откакто има закон за киното, па и по една количка имаме, па нещо...
Те ще получават високи хонорари, те ще ви намразят още повече.
-Това е тяхна работа, те взимат субсидиите. Вижте, не е важно кой ще ме мрази, аз имам една хубава фраза, на един мой приятел - нека ме мразят за това, което съм, отколкото да ме обичат за това, което не съм. И за да приключим разговора, сигурно ви отнемам доста време, ще ви дам друг пример.
Не, няма проблем, въпросът е, че. . .
-Това вече не е честно, защото българската държава сто процента дава на киното, а киното казахме, че е индустрия, трябва да отиде на пазара. Пазарът е огромен, ние всеки ден
гледаме френски, американски, испански филми, купуваме ги. Българският филм трябва да излезе реално на пазара и наистина да може да бъде купен, да бъде стока. Ще вземете ли сирене, което няма да го ядете, да платите за него? Примерът простичко давам. Аз съм художник, скулптор. Аз съм завършил художествена академия и аз мачкам глина и правя едни много хубави изложби от скулптура. Ако три изложби, четири изложби никой не ми купува на мен скулптурата, аз не мога да си платя бронза и леенето за петата изложба, или четвъртата, или шестата. Тогава какъв писък се - дайте пари за скулптурата, аз съм скулптор, обаче те не ме разбират, аз послания пращам, някой ден като стана голям, а сега
ме хранете, български народе, стругарю, дай данък. . . Това са български пари. И затова аз моля, това. .. мръднахме малко, животът не е лаборатория, аз съм леко краен. В изкуството няма ама малко така мърдаме, аз, малко нашето дете добре рисува. Не, или си голям майстор, или те няма, такава е историята. В историята остават големите майстори.
Сега две конкретни неща. За Несебър има ли риск наистина да ни извадят от списъка на ЮНЕСКО?
-В Несебър парадоксът беше така, с две думи. Да, слава Богу, че от ЮНЕСКО дойдоха хора, от една година ние направихме възможно в Бразилия да ни отсрочат една година, да не ни
извадят, има риск, разбира се, вие сте . . .(не се разбира - бел.ред.) рискът е реален. Дойдоха и слава Богу, че започнахме наистина, незаконните строежи отнякъде да почнем, разбира се, Несебър трябва да го спасим заради България, не заради 30 и интересите на 30 човека, това е важно за България като цяло и осем милиона не бива да бъдат заложени.
Кога ще стане ясна работата, какво ще кажат?
-Днес ще чуем, в 9.30 ч., в Министерство на културата има пресконференция, да, днес ще чуем мнението на хората, аз не мога да кажа какво е тяхното, а те си имаха. . .
Не сте получили някакви сигнали?
-Имат, да, всичко, но аз мисля, че, мисля, че ЮНЕСКО и Европа виждат, че имаме воля и ще изчистим Несебър, ще запазим в България световните ни паметници, имаме воля за това, разбира се, и това би било правилно да стане така.
Последното, което искам да ви питам, е за мумията на Георги Димитров и музея на комунизма, това откъде ви хрумна?
-Вижте, нека тук правилно, точно да кажем. Значи, някои хора бъркат идеологията с изкуството. Този период, когато беше социализмът, големи български автори - от Златю Бояджиев до днешни живи още има, са работили на тая тема, но това не означава, че това са с ниско качество произведения. Това са шедьоври, особено Златю има един деветосептемврийски. .. шедьовър е в живописта. Второ, аз съм бил един от малкото хора,
аз съм най-потърпевш от социализма, ако някой за ретаврация говори, но аз правя разлика. Едно е да се бориш с идеологията, нека се борят политиците, да се трепят, да се убиват, като имат идеологии, но не е необходимо да наказваме архитектурата и изкуството. Какво беше събарянето на мавзолея ? Карат се с едни демократи, с едни комунисти и наказват мавзолей, който е архитектура. С какво е виновна, аз от този мавзолей щях да правя
пари. Аз не говоря за мавзолей. . .
Харесваше ли ви мавзолея?
-Ами, дайте да съборим президентството, дайте да. . .
Не, не, питам ви съвсем приятелски, дето се казва, харесвате ли го мавзолея?
-Не е до харесване, аз съм човек с нюх.
Липсва ли ви мавзолея сега, че го няма там?
-Не, на мен ми липсва онова, от което човек може да направи пари, може да направи не само пари, да носи дивиденти в държавата. Едни от най-печелившите музеи са в Полша, Унгария, в Чехия музеите за тоталитарните. . .
Да, но тук е на центъра на София, знаете го, на центъра на града, знаете го добре.
-Какво като е на София, това е архитектура, това не е комунизъм.
Може би е така. Аз щях да ви питам дали сте. .. . паметника на съветската армия. . .
-Аз исках там ония, билетчета да късам и оттам да минават много хора, така че тук не става въпрос за мавзолей, става въпрос, че има един бункер, който струва по-скъпо да го махнем.
Аз изведнъж имах една идея и я хвърлих да видя как индикира публичното пространство, да създадем една атмосфера. . .
Как индикира?
Ами, ето, възбуди съзнанието, значи е атрактивно.
Да, това е нормално.
-Което е добре, аз съм художник, правя една акция в момента, акционното изкуство работи. Но журналистите се гепват веднага за лафа за мавзолей и започват вече да ми се обаждат и да питат - абе, кой ще прави восъчната фигура, това. Значи, никой не е чул, че там не става въпрос за восъчна фигура, има едни технологии за триизмерно виждане, появява се, изчезва, от време на време може да се появи сърп, пак аз го мисля като артист. Но вътре е една плазма, където цял ден със звукови ефекти да се разказва нещо за едно странно време, в което искаме, не искаме сме живели, харесвали, не харесвали сме живели, и става въпрос за изкуство, създадено по времето на тоталитаризма, то не бива да се изхвърля на боклука, защото е създавано от големи майстори.
Т.е. няма да видим оная грозна картина?
-Ееееееееее, трябва да ме опрете до кича.
Добре, това, това е важното, това е важното.
-Не, не, не. . .
Добре, и последно да ви питам. . .
-Не става въпрос за подигравка с. . . става въпрос за сериозни произведения и за съжаление образът е на някой. Вижте, аз ще ви дам отново един бърз пример. Един Величко Минеков,
който е великолепен български скулптор, който направи и лъвовете пред Съдебната палата, гарата, Аспарух в Толбухин, Иван Вазов в Рим, един майстор, едни от добрите ни скулптори. Величко направи на гроба, поръчка му беше, на Людмила Живкова портрет. Ако ние не знаем, че това е Людмила Живкова, ако ние не се съобразяваме, че това е дъщерята на Живков, това е един прекрасен портрет, майсторски направен в скулптурата портрет.
Така че това са образци на занаята, и всичко това да ги хвърлим, да ги претопим? Ние сме малко, така, като племето, нали знаете какво е племето - държавите, които са с култура, създават цивилизацията, а племето върви, побеждава, превзема, изяжда всичко, убива, коли, изгаря всичко, за да не остане за другите.
Ясно.
-Не бива да бъдем така и мисля, че ние трябва наистина да си ценим историята и времето, просто то съществува, времето, извън нас.
Добре, много ви благодаря за този разговор.
-И аз ви благодаря, да сте жив и здрав, и хубав ден.
Мисля, че беше полезно за нашите зрители.