Мартин Петров: Останаха ми само най-верните приятели

"Винаги ще си остана българин, дори и да живея в чужбина след края на кариерата си", заяви звездата на английския Болтън.

Крилото на английския Болтън Мартин Петров разкри любопитни подробности около битието си на Острова, както и досегашната си футболна кариера. Българският национал сподели, че никога няма да забрави откъде е тръгнал. Ето какво каза Мартин Петров в интервю за Playboy: 

С какви чувства се връщаш всеки път в България, защото реално си емигрант?

Най-често позитивно настроен. Може да прозвучи изтъркано за някои, когато споменаваш думата „родина”, но за мене тя има значение. Особено на фона на подмятанията, че щом си изкарвам парите в чужбина, едва ли не идвам тук да отбивам номера и т.н. Но смятам, че в националния отбор съм доказал, че не е така – без да си правя излишни комплименти (смее се) Е, има и други неща – идвам да видя родителите си, приятелите, които са ми останали тук

Колко са?

Ами не много (с тъга), но аз си държа на тях. Животът се промени, появи се завист, изгубих някои по пътя

Изпитваш ли носталгия, докато се взираш в сивото манчестърско небе?

Да. Аз съм си българин и дори след края на кариерата си да остана да живея в чужбина, си оставам българин. Не забравям откъде съм тръгнал, винаги ще помагам – на родината си, на моя роден град (Враца – б.р.), на отделни хора, на семейството. Чувствам това като свое задължение, защото те са ми помогнали в началото, при първите крачки; може и 1% да е, но не забравям

И как точно помагаш?

Не ми се говори много за това – не обичам да афиширам кога, на кого, колко. Особено когато става дума за дарителска дейност

И все пак? Хубаво е да се знае?

Всяка година, като се върна лятото, гледам да участвам в някоя дарителска кампания. Например в моя роден град, или за някой, който има нужда. Домът за сираци и деца с увреждания във Враца – имаха нужда от уреди за прохождане и такива неща, и миналата година набавих средствата

Има ли самодоволство от типа „еха, давам на бедните, аз съм ебати пича”?

Не, просто удовлетворение. А и това е най-малкото, което мога да направя за такива деца

Къде си се чувствал най у дома си във футболно отношение – Ботев, ЦСКА, Сервет, Волфсбург, Мадрид, Ман Сити, Болтън? Кой клуб ти е бил най на сърце, къде ти е било най-уютно?

Първо да кажа, че никъде не съм имал проблеми с никого като професионални отношения – в този смисъл съм много скучен, никакви скандали (смее се). Иначе е трудно да се каже – смятам, че направих една добра кариера, която се развиваше възходящо. Тръгнах на практика от ЦСКА, моят любим клуб – беше ми мечта от малък да играя там

Не помня дали си го казвал в прав текст, но Христо Стоичков ли ти беше наистина идол?

Ами да, да. Той и сега си ми е идол (смее се), нищо че вече не играе. После, като при всеки футболист, който иска да прогресира, втората ми мечта беше да изляза в чужбина – и това се сбъдна. Мисля, че съм скромен човек и се радвам и на малките неща, така че смело може да се каже, че навсякъде ми е било добре, чувствах се като у дома си – и в Сервет, после 4 години във Волфсбург, и в Атлетико... Всъщност единственото неудовлетворение, което е останало в мен, е че не можах докрай да разгърна потенциала си в Мадрид. Защото испанският футбол, така, ми беше най на душата, а и Атлетико си е голям клуб. Втората година (2006-07 – б.р.) тъкмо потръгнаха нещата, но получих тежка контузия и така. Но дойде оферта от Англия, добра оферта, английски футбол, и нещата се подредиха

Каква според теб е разликата между испанското и английското? Някои специалисти смятат, че в Испания се играело по-бавно, което май не е съвсем така?

Не знам, аз си тичах бързо и в двете държави (смее се). Сериозно, аз давам 100% от себе си във всеки един клуб. Не можеш да си позволиш в такива първенства да се щадиш, защото ще изпаднеш моментално зад борда, както виждаш, че се случва с толкова много играчи