Не се отказвайте от еврото

Пазарите наказаха решението за спасителния план за Ирландия на стойност 85 млрд. евро. Лихвите скочиха не само за Ирландия, но и за Португалия, Испания, Италия и дори Белгия. Еврото поевтиня, отново. Докато спасителните планове вървят един след друг, клетвите на лидерите на ЕС, че разпадането на единната валута е немислимо и невъзможно стават все по-неубедителни. Което кара много хора да се питат дали еврото може да оцелее.

Срещу валутата работи факта, че европейските граждани вече не могат да живеят под игото й. В периферията на Европа хората мечтаят годините на тежки ограничения, за да станат заплатите и цените конкурентни, да им бъдат спестени. В доминираното от Германия ядро на избирателите им омръзна да плащат за безразсъдството на други страни и има опасения, че германците ще пострадат като кредитори, ако Европейската централна банка (ЕЦБ) намали задълженията им. Под повърхността лежи подозрението, че това е драма, която еврозоната ще бъде принудена да преживява отново и отново. Тогава защо да не се откажем отсега?

Финансовата история е пълна със събития, обърнали немислими събития в неизбежни с невероятна скорост. Великобритания се отказа от златното обезпечаване през 1931 г., Аржентина се отказа от валутния борд с долара през 2002 г. Но рухването на еврото би довело до безпрецедентни технически, икономически и политически щети.

Разпадането може да се случи по два начина. Една или повече слаби страни членки (Гърция, Ирландия, Португалия, може би Испания) може да напуснат, евентуално за да девалвират новата си валута. Или загубилата търпение Германия, вероятно в компанията на Холандия и Австрия, може да реши да захвърли еврото и да възстанови германската марка, която би поскъпнала.

При всеки сценарий, цената би била колосална. За начало техническите трудности от повторното въвеждане на национална валута, препрограмирането на компютри и машини, печатането на банкноти и изливането на монети, са огромни (три години на подготовка бяха нужни само за еврото). Всеки намек, че слаба страна се готви да напусне, би довел до масово изтегляне на депозити, допълнително затрудняващо закъсалите банки. Това би довело до контрол на капитала и вероятно ограничения за банковите тегления, което на свой ред би задушило търговията. Напусналите ще бъдат отрязани от международно кредитиране, вероятно с години, което допълнително ще остави икономиките им без средства.

Щетите биха били съвсем малко по-малки, ако напусналият еврозоната е Германия. Отново ще има масови изтегляния на депозити в по-слабите страни в Европа, което пак ще доведе до контрол на капитала. Дори ако германските банки натрупат депозити, рейтингът на огромните им активи в еврозоната ще бъде занижен – не забравяйте, че Германия е най-големият кредитор на системата. На последно място, германските износители, които бяха облагодетелствани от по-стабилната единна валута, ще надигнат вой срещу ограничаването им с драстично поскъпващата марка.