(18+) Зловещите СРС-та проговориха

Dnes.bg публикува едно към едно СРС-тата от разговорите на лекарите от Горнооряховската болница по случая със 17-годишната родилка и бебето й.

Част от записите на разговорите на шефа на болницата д-р Миролюб Кожухаров с негови колеги бяха прочетени днес от вицепремера Цветан Цветанов пред депутатите, останалите са тук:

29.11.2010г. - 14,44 часа


1. Миролюб Кожухаров: Ало.

2. Д-р Сотиров: Извинявай че те безпокоя, но сега Лазаров ми звъни за бебето.

Кожухаров: Тъй

Д-р Сотиров: И аз се чудя защо той не ти се обади на теб ами чрез мен трябва да ти се обажда. Значи притеснен е, защото трябвало да го решим въпроса. Да й кажем на майката че  е живо. Да я прехвърлим в родилното и т. н. И викам добре, как ще стане... ние не може да го гледаме туй бебе. Ами ще се го гледаме ей тъй.

Кожухаров: Абе, той, като толкоз е мислил вчера. Като се е родило в три часа защо не са извикали ... 600 грама. Защо не са извикали неонатолзи и...

Сотиров: Аз туй му казах, че ние сме атакуеми.

Кожухаров: Разбира се.

Сотиров: Защо толкоз късно ще търсим Плевен. Кво сме правили. Ами тогаз там да го направим нещо. Вика ша го направим, ама никой не иска да го направи туй нещо.

Кожухаров: Аха ами той цяла нощ какво прави. Що не го направи това нещо.

Сотиров: Ами дет викаш, що не го направи.

Кожухаров: То вчера в три часа се е родило. Той е бил и дневен, и нощен. Той що не е извикал неонатолог.

Сотиров: Щот, вика, ще стане голям проблем, голям скандал.

1: Ами що да стане голям проблем. Нещо да стане бе, поне ние сме си свършили работата и сме...сега вече днеска сутринта сме се забавили вече цели около, колко часа. Край вече.
2: Е, той трябва да ти се обади и...(не се разбира) получи разрешението да викаш, да вика. Не заради плащането, не за друго, а да се вика.
1: Абе плащане, плащане, ама щяхме да избегнем. Сега какво да го правим. Аз даже си мислех да вземат да му дадат да яде ли нещо, да пие. То тъй го оставяме да умре ся. Че то грехота да ти кажа.

2: Ами грехота е. Ами ти, какво правиш, ти.
1: Толкоз жизнено, иска да живее ли.
2: Е па ние, ние пак не му даваме никакъв шанс. Кво да ти кажа. На никъде не знам кво да правя ся. Сега обади ли се на.. ще ни направят на маймуни. Отвсякъде вестниците, ама пък и другата страна пък.
1: Е, дали пък, нали.ако поговорим с тях, който дойде. Защо пък да. Къв интерес има да ни...
2: Абе, боже, какво да говориш с тях. Те са идиоти. Де да знам какво да правиме. Ей в такваз ситуация не сме изпадали.
1: То си е живо и здраво, тъй ли?
2: Да бе, бах маа му.
1: То си е още живо, тъй ли?
2: Е сега не знам във момента дали още е живо. Трябва да звъннем. Ама той сега ми позвъни кво става с туй бебе и т. н. почна.
1: Кво ти звъни той бе. Той защо е стоял 15 часа и не е извикал и ни е поставя пред... кого да викаме сега. То ще стане голяма разправия. Колко време мина. Това са 24 часа. Точно 24 часа ние не сме са. Ами туй. То туй е необходимо и да го тъковат. Ша кажат са го оставили да умре. То понеже не умира и сега ни викат. Майката знае, че е умряло на всички са казали, че е умряло. Той си е виновен Лазаров. Отде накъде ще кажеш на майката че е умряло, като то не е умряло. Той даже не е извикал неонатолог. Неонатолог няма. Никой не се е подписал. Никой не е ли гледал бе. Дончева не знае бе.
2: И... поне с нея да се е вързал малко. Ох, той ако е извикал, тя ще си извика. Тя няма къде, тя няма да, такова. Ей ся попаднахме в капан.
1: Абсоблютно.
2: Туй се казва цуг цванг. Когат веки ход е грешен вече.
1: Да бе.
2: Каквото и да направим.
1: Оттук питам вече. Ние още от сутринта ние нищо не можем да направиме. Той трябвало още вчера в три часа. За какво е чакал още 15 до сутринта, докато дойдохме ний. Той не се обадил на никой. Хвърлил е бебето на някакъв парцал. А па разчуе ли се, става вече страшно.
2: Става много...
1: Гецова каза и тя : Ако сега се обадим и ония ще кажат и те: Чакай бе, кога се е родило, вие защо, не можете ли. Какво да ти кажа. Ебах мама му. Ами аз поне отзарана що се таковам и аз на Богдан по щуротиите и на Гецова
2: Ами да ти кажа ние да си бяхме извикали. Макар и забавено, кво сега. Не сме го забавили ние. Нощният го е забавил, в крайна сметка.
1: Ама не. Щото ако стане сега да ни разследват кво ще излезне. Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Това си е умишлено престъпление и убийство. Хъ, знаеш ли кво може да се случи. То...
2: Ох, знам, знам. Как да не знам?
1: Ами какво да ти кажа.  И той са още в болницата. Той нагнетява, той, той ще вземе да се издъни какъвто е прост.
2: Да сме кажели на майката, че бебето е оживяло, бе че е живо.  Да я местим в родилно.
1: Ние да й кажем. Ами той бе?
2: Ами ние, ще я пренесем й ще и кажем. Ами нататък. Тя вика и без това не го иска. М- Тя може и да не иска ама... Ама то живо бебе било.
1: Значи всичко иде оттам, че са й казали предварително че е умряло и на сутринта и пак... и след туй са го гледали. И го виждат, че продължава да живее. Не знам. В такваз ситуация кофти не сме имали. А той си дигна чуковете отзарана, замина си и каза: Айде чао. Отиде да става началник.
2: Не знам.
1: А, че ти не му ли каза за цялата работа?
2: Казах му е бе.
1: 15 часа бил е дежурен това бебе стои живо. Той го е израждал. Те ще кажат добре вий сутринта кат дойдохте на работа и го видяхте, че е живо това бебе, какво направихте. Що не извикахте неонатолог да го вземат.
2: Ами аз...
1: Щото то в края на краищата ще умре. Разбираш би.
2: Да бе то ще умре ама...
1: Ама те ще кажат: вие сте го забавили затова е умряло.
2: Щот аз мислех да ти кажа, че там колкото и да е и 900 и 1000 лв. за да си гарантираме спокойствието и толкова.
1: Ама не бе, не е 900-1000. Няма ние... горе долу се разбрахме колко ще изплащаме по-малко. Тя навита на тия таквоз. Вече не я знаеш. Ще вземе да се обади в прокуратурата. А- Ще стане страшно.
1: Освен да знам. Да вземем да провери горе там как е какво е. Ти къде си, къде си.
2: Аз съм тука в кабинета.
1: В кой кабинет?
2: В моя.
1: В частния...
2: Да.
1: Аха, ам кой е дежурен след обяд бе.
2: Мишо.
1: Ааа, ама той Мишо бе, сега ще го питам да го видя какво става с бебето. Я му звънни.
2: Да
1: Ще му звънна.

Втори разговор същия ден в 15,24 минути между  д-р Кожухаров и д-р Милатович.

1: Милатович: Да.
2: Кожухаров: Ало, що не се обаждаш бе?
1: А е че сега вдигам, бе. Кой да ме е търсил друг?
2: Абе как бе, на другия телефон. Преди 15-ина минути.
1: Ааа, че не съм го чул ей го тука до мене е. Гледам един филм даже - кажи.
2: А че какво става с онова бебе бе?
1: Живо.
2: А стига бе!
1: Да, ама допреди половин час беше. Щот ходих.
2: Ох, оня звъни пукал.
1: Кой?
2: Шефът на Търново.
1: Ааа, и?
2: Той ся гузен щото...
1: И...
2: Той си е виновен  за всичко ама.
1: Да.
2: Вече и ние сме съучастници. Туй, ако се разчуе, може да ни съдят за предумишлено убийство бе човек. Ти знаеш ли за какво става въпрос.
1: Аз знам за какво става въпрос. Ама той що е направил туй нещо. Ние вече сме вътре бе.
2: Ние вече сме бая вътре. И на от тука вече нищо не мое.
1: Вече сме вътре ама все... А бе кво да правим тогаз? Да го мятам.
2: Къде да го мяташ?
1: Амчи то кат се пише аборт то не се праща никъде.
2: Е то не се праща никъде. Ами, как да го убие човек? То не може да го убиеш.
1: Ами ще накарам Снежана.
2: Какво да го направи?
1: Ам че тя го била сложила във фризера пък Гинка го извадила. (Смях)
2: Кой го е извадил?
1: Гинка (смях).
1:Де ба и шушумигите му де еба.
2: Ам чи кво да правя сега.
1: Гинка го е извадила, оная и тя. Кво да правим сега? Като кажа че ще ни таковат, то.. де еба и...
2: Аха. Не ние просто аз не виждам.
1: Ние просто, аз не виждам... , у кофа ли да го давиме ли. Какво да правя – смях.
2: Ам чи. Ако трябва да го...абе аз се надявам докато ми свърши смяната да си замине то.
1: Да си замине то.
2: Що?
1: Ох,ох, ох. Нищо. Абсолютно. Значи 9 часа сутринта са минали.
2: Ама от вчера.
1: След обед. Да.  През нощта прави 12 и сега прави 24 часа.
2: И сега три часа прави 24, ама ние кога го гледаме беше веч на... ъх то наникъде.
1: Ам чи.
2: Хубаво като има развитие, аз ще ти се обадя (смях).
1: Не, недей се смей, недей се смей. Ще се ебе майката туй. Ти остави тая работа.
2: Ами добре. Какво да направя сега?
1: Ам чи. Единственото нещо е, че пфуу, то си е аборт, а не живо раждане нали?
2: Е за какво ти звъни глупакът? Ти каза ли му?
1:Той звънял е на Тотю, щото го е страх.
2: Е?
1: Тотю ми звъни пък на мене.
2: Ей го сега Сотиров ми звъни пък ей сега.
1: Еми.
2: Ей го чакай ще говоря, айде.

16,10 ч

1: Кожухаров: Ало.
2: Милатович: Ало.
1: Оу.
2: Туй отиде при Андрей Баташов. Ама какво ще го правим сега. Къде ще го изгарят туй.
1: Как стана?
2: Ам чи какво остана. Ей умря си.
1: Само си умря?
2: Ее, само. Няма да го закачаме, я.
1: Еее...
2: Туй ти викам, малко му е хладно тука, ама...
1: Еми как къде бе в биологичните отпадъци във фризера.
2: Добре деу ние сега ще го сложим във фризера. Ама после, опаковат ли се? Как ги горят?. Ебеш ли му мамата?
1: Къде бе? Не бе. То си има биологични отпадъци. Идва си специална фирма, която ги кара чак в София. Там ги горят бе.
2: Аха добре бе значи при биологичните. Да не при плацентите? Щот да не го грабнат нещо?
1: Ама то и плаценти, всичко там са.
2: Чакай, чакай, ей ти Снежка.
1: Какво се чудите, бе?
2: Не, не щот после къде ще го слагам. При...
1: Ами в блиологичните отпадъци бе. Те нали идват.... премерете го колко е. Трябва да под 500 грама.
2: Да, да.
1: Все едно си е умряло още при...
2: Да бе, да.
1: При аборта и толкоз.
2: Аха, аха, добре.
1: И ако е умряло, и при аборта си, така е казано и на майката, и на всички.
2: Да бе, да.
1: Просто нема такова, че е живяло. Никой не е виждал, не е чул.
2: Естествено.
1: Умряло си е. При това още при раждането.
2: Ъхъ, ъхъ.
1: Айде, добре. Слагайте го при биологичните. Ама да не е повече, та да се... некой там да види и да...
2: Ъхъ.
1: Вземи да го мери нещо...