Реалните заплати у нас намаляват, въпреки че националната статистика отчита повишения дори в кризата.
Това показва проучване на Българската народна банка, цитирано от БНР. Според директора на отдела за икономически изследвания към централната банка Мариела Ненова, пред НСИ бизнесът отчита онези заплати, върху които се плащат данъци и осигуровки.
БНБ е провела анкета в 500 фирми, в които признават, че са свили сериозно плащанията извън основната заплата. Бизнесът посочва, че плаща на работниците основна заплата, която отчита и пред статистиката. Логично заради повишаването на минималните осигурителни прагове през последните години, тези плащания нарастват. Отделно от основната заплата, обаче, има и променлива добавка, която може да бъде три, пет, дори десет пъти по-висока от основното възнаграждение. Именно тези пари, които се плащат под масата, всъщност са драстично орязани.
"Имаше въпроси, които питаха - а какво правите сега по време на криза с вашата политика на заплати. Искахме да хванем, както практиката в добрите времена, така и реакцията в период на криза. Статистиката показва данни така, както са рапортувани от фирмите. Това, което не можем да измерим количествено, е колко е било това доплащане", посочва Ненова.
Прогнозите на БНБ са, че реалната заплата, която се обявява от бизнеса, догодина ще нарастне с около шест процента, а до края на 2010 г. със седем.
Централната банка отчита още, че валутните резерви на страната ни са изключително стабилни и с тях при тежки проблеми може да се осигури безпроблемно функциониране на икономиката ни за осем месеца. Дори намирайки се в икономическа криза, резервите гарантират по-дълготрайна стабилност. В края на 2008 г. с валутния резерв държавата ни е можела да се издържа шест месеца.