Асен Петров и Красимир Лефтеров от МОМН са уличените за изнасяне на информация за матурата по български език служители и за това има доказателства.
Това съобщи на пресконференция днес министърът на образованието Сергей Игнатов.
Петров е уволнен от днес дисциплинарно. Той е отговарял за прехвърлянето на теста от матурата на брайлов формат в училището за незрящи деца „Луи Брайл“.
МВР и МОМН започнаха разследване, след като на 14 май около 70 000 зрелостници се явиха на матурата по български език и литература.
Скандалът се оформи след приключването на изпита, когато в интернет се появиха информации, че трите теми за 41-ви въпрос са „изтекли“ късно вечерта на 13 май.
Министър Игнатов каза, че е получил доклад от ГДБОП в четвъртък, а процедурата за дисциплинарно производство в момента се осъществява и срещу Красимир Лефтеров от Центъра за интеграция на малцинствата.
В последния момент Лефтеров се е отказал да се яви на полиграфското изследване, на което е установено, че Асен Петров е излъгал, че не е изнесъл информацията за матурата, заяви министър Игнатов.
В доклада на ГДБОП е посочено, че под десет ученици са знаели темата за матурата, заяви Сергей Игнатов.
Разследването е показало също, че по същия начин е имало изтичане на информация и през миналата година, като материалите са се озовали в една школа за подготовка на ученици и студенти, съобщи още Игнатов.
Образователният министър коментира, че дисциплинарните производства са единствените правомощия, които могат да се предприемат срещу Петров и Лефтеров, защото информацията от матурата не е класифицирана.
Заместник-министърът на образованието Милка Коджабашиева носи отговорност за всичко, което се случва на държавните зрелостни изпити, каза Сергей Игнатов, но увери, че ще й бъде наложено „минимално наказание, защото тя няма пряка вина за изтичането на информация, а и е доста разстроена заради случилото се“.
„Наесен ще имаме спокойни матури“, обеща образователният министър и съобщи, че от следващата година се променят формата и организацията на матурата, като зрелостниците ще пишат есе.
Идеята е занапред да не се изразходват толкова много човешка, финансова и интелектуална енергия, а да се използват технологиите.
Матурата ще се случва по един много по-лесен начин, като вариантът се генерира сутрината преди изпита и се разпраща по имейла. Специалист ще проверява на място при тегленето дали всичко е изрядно.
Освен това няма да има предварително зададена тема, а учениците ще пишат есе, „лично отношение по даден автор и ако искат – да напишат стихотворение. Защото тези теми са въпроси, вълнували нашите родители“, заяви Игнатов, като обясни, че сега зрелостниците се вълнуват повече от абитуриентския бал, тоалети, лични отношения, а с тази промяна се слага „край на подготовката на поданици в България“.
Министърът прогнозира, че след 10-15 години матурите ще са само тест за общообразователна подготовка, с полагането им ще се влиза в университета, а тогава на изпита всеки ученик ще си има компютър, за да се получава отговорът в момента.
Сергей Игнатов съобщи, че вече е приключил големият цикъл с кръгли маси по закона за училищното образование и сега предстои предложенията да бъдат обобщени.
„Сега се борим 5-годишните задължително да посещават предучилищна подготовка, като досега са обхванати 80% от тях.
Ще поискаме общините да имат преходен срок от две години вместо една година за прилагането на промените в Закона за народната просвета, сред които е задължителната предучилищна подготовка“, заяви Игнатов.
Той обясни, че този формат е добър, защото води до социализиране на децата, „а за тези, за които българският не е майчин език, ще има по-специално внимание, за да могат да го научат преди първи клас“.
Той добави, че са изпратени писма до всички общини, за да се установи каква е тяхната готовност за въвеждането на задължителната предучилищна подготовка. „В момента проблемът за пълния обхват на децата в детските градини е в София, Варна, Бургас и частично в Пловдив, но в малките градове и села има свободни места в детските градини, но няма деца.
В страната има над 9000 свободни места в детските градини, но те не са в големите градове“, отбеляза Сергей Игнатов.
Игнатов съобщи, че 9 милиона лева са планираните от септември до декември тази година за петгодишната предучилищна подготовка на децата, като 1,5 милиона от тях са за превозването на децата от едно населено място в друго, в което има условия за тази подготовка.
Още 7,5 милиона лева са заделени за стартиране на целодневното обучение в първи клас.
Сергей Игнатов съобщи още, че ще има различно финансиране на университетите занапред, като то ще се осъществи чрез оценка на научния потенциал и чрез рейтинг на висшите училища по специалности.
По думите му трябва да има различно финансиране на университетите, не може една и съща специалност във висшите училища да се финансира еднакво. Например "правото няма да се финансира по един и същ начин навсякъде в страната, а приоритетно ще се финансира там, където е доказано, че е най-добро", коментира Сергей Игнатов.
Плюс това ще се правят изследвания къде и как се реализират възпитаниците, като МОМН вече има информация за последните три години за възпитаниците на всички висши училища у нас.
През октомври ще бъдат оповестени всички данни от изследването, съобщи образователният министър.