Предиабет: какво е добре да знаем

Броят на хората с т.нар. инсулинова резистентност непрекъснато расте – състояние още известно като предиабет, тъй като драстично риска за настъпване на диабет тип 2. И въпреки опасностите, които крие то, все още малцина са добре запознати с неговите особености.

Според Международната федерация по диабет около 344 милиона хора в световен мащаб страдат от предиабет – число, което ще достигне 472 милиона до 2030 г., ако се запази сегашната тенденция.

За съжаление по-голямата част от хората нямат и представа, че имат предиабет, а междувременно състоянието се развива постепенно без каквато и да е характерна симптоматика. Симптомите на диабет тип 2 – често уриниране, прекомерна жажда, повишен апетит, загуба на тегло, замъглено зрение и умора – рядко са налице при хора в предиабетно състояние.

Липсата на характерна симптоматика обаче не означава, че инсулиновата резистентност не крие опасност за здравето. Скорошни проучвания показват, че дори и ранният предиабет има неблагоприятно влияние върху състоянието най-вече на сърдечносъдовата система.

Какво точно е предиабет

Предиабетът (или инсулиновата резистентност) е състояние, при което тялото произвежда достатъчно инсулин, но не може да го използва по предназначение. Инсулинът – хормон, изработен в панкреаса, помага на тялото да усвои глюкозата в кръвта. Глюкозата от своя страна е вид проста захар - основен източник на енергия за организма.

Храносмилателната система разгражда въглехидратната съставка на храната до глюкоза, която пътува чрез кръвообращението и осигурява енергия на клетките в тялото. Глюкозата в кръвта често се нарича още кръвна захар или кръвна глюкоза. Когато нейното ниво се повиши (след хранене), панкреасът освобождава определено количество инсулин, който е отговорен за поемането и усвояването на кръвната захар в клетките.

Когато човек страда от инсулинова резистентност, неговите мускули, мазнини и черен дроб не могат да отговорят адекватно на инсулиновата стимулация. В резултат на това тялото има нужда от повече инсулин - за да пренесе глюкозата до клетките. 

Тази нужда първоначално се компенсира чрез повишеното производство на инсулин в панкреаса. При задълбочаване на инсулиновата резистентност той не успява да смогне на нарастващите нужди на тялото от инсулин, което предизвиква покачване на глюкозата в кръвта. Много хора с предиабет имат високи стойности както на глюкоза, така и на инсулин.

Каква може да е причината

Най-новите изследвания в областта установиха наличието на специфични генни локуси, които се свързват с развитието на инсулинова резистентност и диабет. Но за развитието на заболяването основна роля играе нездравословния начин на живот - затлъстяването и липсата на физическа активност несъмнено допринасят за развитието на предиабет.

Много хора с инсулинова резистентност и висока кръвна захар страдат и от други проблеми, които увеличават риска за развитие на диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване - натрупване на мазнини в коремната област,високо кръвно налягане и високи нива на холестерол и триглицериди в кръвта. Наличието на някои от тези проблеми се нарича метаболитен синдром (наричан още синдром Х).

Кой е с повишен риск 

Няколко групи хора влизат в класа на рисковите:

- хора с близък родственик с диабет тип 2,
- жени, които са имали гестационен диабет или са родили бебе по-тежко от 4 кг,
- жени с поликистоза на яйчника,
- хора с наднормено тегло или затлъстяване (особено на средна възраст),
- хора с висок холестерол, триглицериди или диспропорционално нисък HDL „добър” холестерол,
- неактивни физически хора,
- по-възрастните хора – по правило инсулиновата резистентност се задълбочава с възрастта.

Как се диагностицира предиабет

Предиабетът се диагностицира с измерване на кръвната захар „на гладно” и два часа след нахранване (на гладно означава, че изследването се провежда поне 8 часа след последното нахранване, т.е. рано сутрин!).

При абсолютно здрав човек кръвната захар на гладно е под 6,1ммол/л. При стойности по-високи от 7 ммол/л вече се говори за диабет. Граничните стойности между 6,1 и 6,9 ммол/л показват нарушен глюкозен толеранс. 

Измерването на кръвната захар на 2-рия час след нахранването диагностично се осъществява с обременяване със 75 г глюкоза, при което на втория час нормално кръвната захар не надвишава 7,8 ммол/л. При стойности над тази, до 11 ммол/л се наблюдава нарушен глюкозен толеранс и инсулинова резистентност. Именно тези две състояния се означават като предиабет.

Обратимо състояние ли е предиабетът

Добрата новина е, че все пак има възможност процесът да бъде спрян и дори обърнат. Данните показват, че при навременни профилактични мерки срещу предиабета, може и никога да не се развие диабет. Не се изисква много – най-добрата профилактика се състои в:

- сваляне на излишните килограми,
- здравословно хранене,
- намаляване на стреса,
- повече физическа активност,
- редовни профилактични прегледи и консултации при личния лекар.(а)