Сивите катерици се срещат навсякъде в Северна Америка – можем да ги видим как притичват през моравата ни и се катерят по дърветата, как заравят ядки и дразнят и без това развълнуваните кучета.
С блестящи очички и пухкави опашки, катериците са сладки, космати и, очевидно, стават за ядене.
Представата за задушена катерица може и да не отговаря на кулинарните предпочитания на всеки, но когато трябва да затягаме коланите и да се справяме с финансовата нестабилност, изобилието от катерици ни кара да преосмислим положителните им страни.
Американският ловец Уилям Хоуви Смит харесва яхнията от катерици, приготвена, разбира се, от животинки, които собственоръчно е уловил.
"Това определено е едно истинско американско ястие. Ядем го още от колониалната епоха. В действителност в трудни времена много хора са се прехранвали основно с катериче месо поради липсата на нещо по-добро", заявява Смит.
Ловът
Роден и израснал в щата Джорджия, Смит живее в имот, притежаван от семейството му от още 18-ти век. Някога къщата била памукова плантация, но днес обширният имот е обрасъл с шубраци и борове, което го прави идеално място за ловуване.
Въпреки че катериците, които кръстосват нюйоркския Central park, не се смущават да притичват през одеялата за пикник и да се хранят от ръцете на туристите, дивите катерици са бързи и неуловими.
Те най-лесно се хващат по старомодния начин – с пушка и куче.
С блуждаещите очи на ловец, Смит внимателно оглежда имота си през един дъждовен ноемврийски ден. До него кучето му нетърпеливо потрепва с нос.
В миналото той е използвал различни оръжия, за да ловува катерици – ловджийски и въздушни пушки, пистолети и дори арбалети.
Сега единственото му оръжие е пушка с един куршум, която се зарежда през дулото. Носи я заедно с известно количество барут и топчета.
Моментът на самото убийство е някак замъглен. Той се прицелва в катерицата, стреля и секунди по-късно вярното му ловджийско куче е открило и донесло мъртвото животно.
"Това е една хубава, нетипично едра катерица", коментира Смит северноамериканската сива катерица, която е уловил.
"Много американско ястие"
Обратно в кухнята, където одира и приготвя мъртвия гризач, Смит обяснява, че яденето на катерици е един вид американска традиция.
Катериците, както и елените, били основна мишена за ранните заселници, които разчистили девствените гори, за да развият земеделието през 18-ти век. И до днес катеричата яхния не е нещо необичайно за американския Юг.
Докато някои пребледняват при мисълта за сготвен гризач, много любители на храната изтъкват, че братовчедът на катерицата – заекът, отдавна е широко популярен. Известно е, че главните готвачи в хотели и ресторанти в Обединеното кралство получават поръчки за превъзходно приготвени катерици, включително пастет.
Освен това, яденето на катерици предизвиква по-малко етични и засягащи околната среда въпроси, отколкото произвежданите в индустриална среда меса.
Нахлузил ръкавици, Смит първо отрязва опашката, а после и четирите крачета на катерицата с ножици, след което отстранява кожата с джобно ножче. Ръкавиците са важни, тъй като го предпазват от вирусите в кръвта.
"Не готвя главите, въпреки че майка ми обожава мозък от катерица – има вкус на орехи".
Смит вари катерицата, докато месото не се отдели от костта, след което го задушава с царевица от консерва, лук, домат, чушки, сол и пипер. Понякога от месото приготвя кнедли, вместо задушено.
"Яхнията от катерица има ясно доловим сладникав аромат", продължава той, сравнявайки ястието със задушено свинско, което също е подобно на вкус, без да се добавя захар.
"Това е доста приятно на вкус ястие и не бих се притеснил да го поднеса дори на кралицата"В Англия гъмжи от катерици. Някой трябва да ги изяде!"