Потърси България

Туристическото министерство пак ще рекламира България. Кампанията ще се казва „Потърси България”. Хубав слоган, наистина. Но какво ще стане, като (ако) някой я открие – потърси я и я открие? Не на картата, а в някакви новини да речем. Какво ще видят в един (не)рекламен, въображаем телевизионен клип?

Патологична лъжкиня, която с последователно усърдие е разорявала съвършено непознати за нея хора. И никак не е важно бременна ли е, защо е била бременна и т.н. Важното е, че всички тези 400 души, а най-вероятно и повече, ще осъдят държавата за реални загуби и пропуснати ползи и ние, не Калина Илиева, не Даниел Вълчев, не Светослав Тадаръков, не Мирослав Найденов, не Бойко Борисов, ние ще платим от данъците си. И тези пари няма да отидат нито за образование, нито за здраве, нито за пътища, нито за пенсии и социални помощи. 

Препотени авантаджии, представители на народа, на които нито им трябва Верту, нито им се полага впрочем. Да не говорим, че този атрибут е в ценоразписа на едни девойки, дето по специфичен начин се прехранват. Но те се засрамили и разкаяли, много им било неудобно от публичния резил, от шамара, който им зашлевили медиите. Айде стига! Някой съмнява ли се къде им е мястото на тези хора? Хич никой, дори тези, които усукват пред нас, че няма правилник, по който да бъдат наказани. Ами напишете го! И онзи, дето беше „изнасилен” от парламентарния председател, нямаше как да го изгонят, и Кузов, навремето нямаше как да го изхвърлят от парламента.

Министър на културата, който, когато не попържа, скулптурно описва някакъв женски вариант на Остап Бендер, хубава е жената, що да не вземе милион, завиждате ли... Подобно друг един министър, почти професор, който на равни интервали ни съобщава, че или народът му е „ш...н”, или българките са „к...и. И на него му се карат и все му е за последно и после „Вън”. През останалото време обаче сме сигурни, че с пот на челото работят на полза роду.

Бивш министър, бивш кмет, настоящ избраник, представителна извадка на 1/240 на нацията, нарича публично посланик “лъжец, треторазреден актьор и наркоман”"">Университетски професор, който издига кандидатурата на Алексей Петров за президент, преди това плевенски учителки го закриляха от произвола на държавата, че даже май надвиха на полицейския ботуш и нà, полека-лека нещата потръгват. Медиите са му на разположение – ако иска, от Плевен – идват, „отразяват”в кофата ли ще го давим, или във фризера такова...” Не знам защо нито парламентът, нито БНТ се сети, че не е допустимо да се предава в пряк ефир, че хората трябва да знаят какво ще преживеят, ако останат пред екрана. Преди много години за обезглавяването на руски войник, излъчено заради непрофесионализъм и дебелокожие в новините, една водеща беше наказана с нещо си. Но после взе, че стана депутат.
Нямам компетентност да преценя законността нито на подслушването, нито на оповестяването на тези записи. Но ако това е истина, немонтирана, неманипулирана, дори и да не издържи в съда –Ние сме тези, които ще определят пенсиите ви утре!“. Хем смешно, хем страшно, защото такъв е природният закон и така ще се случи един ден.
Но децата ни попиват това всеки ден, всяка година, докато растат. Техният праг на поносимост на безобразия и мерзости става все по-нисък, тяхната представа за наглост и допустимост – все по-изкривена, техните стремежи и стандарти – все по-уродливи. Това е всяко второ дете, може да не е моето или вашето (или поне така ни се иска), но живее тук, в България, превръща се в отблъскващ образ и подобие, който искаме да отхвърлим в представите си. И има защо.

Децата ни не могат да разбират нова или каквато и да е информация (само 2,8%). Децата ни не могат да осмислят текстове (41% ). Половината от децата ни са под критичния праг на грамотност. Излиза, че почти половината от всяко следващо българско поколение незабележимо, но последователно ще се превръща в човешки примитив. Не е приятно нито да си казваме тези неща, нито да си ги признаваме. Иска ни се да не е вярно и да го отречем. Веднага и категорично. Но е по-добре да погледнем, дори и с неверие и отвращение нещата, които ни се случват и хората, които ни превръщат в отвратени зрители.