Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват рекордни приходи или постъпленията се сриват заради кризата, българските правителства всяка година решават да похарчат допълнителни средства – такива, които не са предвидили при приемането на държавния бюджет.
За периода 2000 – 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лева. Това показва анализ на Института за пазарна икономика за допълнителните харчове на българските правителства за периода 2000 – 2010 година. Българската държава харчи много и винаги повече от планираното в началото на годината.
През всяка една от тези години правителството е харчило допълнителни средства, като най-много са похарчени през 2007 година – над 1,4 млрд. лева, а най-малко - през 2009 година – почти 400 млн. лева. В някои години те достигат до 7-8% от консолидираните държавни разходи. За изминалите десет години 1 от всеки 20 лева похарчени от държавата е бил допълнителен разход – тоест непредвиден и съответно негласуван от парламента, a допълнително одобрен и похарчен от управляващите. Към тези суми трябва да се прибави и ревизията на Бюджет 2010, която предвиди допълнителни разходи в размер на 1,15 млрд. лева. Тази сума най-вероятно ще бъде по-голяма в края на годината, но засега няма окончателни данни. Така, ако се прибавят и допълнителните харчове за 2010 година, то общата сума (2000 – 2010) вече приближава 10 млрд. лева.
В преобладаващите случаи, допълнителните разходи се гласуват набързо и непрозрачно без какъвто и да е анализ за очаквания ефект. Най-много допълнителни разходи се правят в годините, предхождащи парламентарни избори.
Дали това се дължи на желанието да се "стимулират" гласоподаватели или можем да говорим за разходи "като за последно" и въпрос на интерпретация. И в двата случая, мотивите за допълнителните харчове са изкривени и са в ущърб на обществото – данъкоплатците плащат, а ефект няма. Подробните данни потвърждават това – в огромната си част това не са разходи за извънредни/непредвидени случаи или пък за структурни реформи, а просто за покриване на текущи разходи на държавата.
Строгата фискална политика е необходима повече от всякога за гарантиране на сигурността, връщане на доверието и по-бързото възстановяване на икономиката. Всеки допълнителен разход през 2011 година може да доведе до прекомерен дефицит и да препъне както възстановяването, така и членството ни в еврозоната.
За да влезем в групата на фискално "разумните" страни, следващата година трябва да бъде първата, в която няма да се правят допълнителни разходи, освен тези, вече гласувани в Бюджет 2011.