Партията на чакащите е единствената алтернатива на ГЕРБ

По-малко от две години след като българските граждани изхвърлиха БСП, ДПС и НДСВ от властта и я предадоха на ГЕРБ, перспективите пред страната не изглеждат добри.

Правителството централизира власт, политическият дневен ред е заглушен от скандали, а скептицизмът на мнозинството българи постепенно отстъпва на песимизъм.

Както досега, така и днес политическият елит не чува обществото.

През 2001 г. българите свалиха от власт правителство на ОДС не защото не правеше реформи. Те го махнаха заради моралния му провал и синята корупция. Смениха го с екстравагантен избор - набързо създаденото от Симеон Сакскобургготски НДСВ. Очакванията, че той ще бъде мечтаният министър-председател - мъдър водач на некорумпирано правителство, бързо се срутиха. Правителството на НДСВ направи важни неща за страната, но загуби моралния си образ. Синята корупция бе заменена с жълга корупция. Същото се случи и по времето на тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС). Правителство продължи линията на макроикономическа стабилност и икономически растеж, водена преди това от кабинетите на Костов и Сакскобургготски, но получи клеймото на най-корумпираното в историята на младата ни демокрация правителство.

И дойде ГЕРБ!

Какво мислят избирателите и дали за ГЕРБ-ерската корупция ще разберем скороДнес за съжаление пред България има по-голяма опасност от корупцията. Поставени под съмнение са устоите на правовата държава.

Демокрация в опасност?

Днес имаме правителство, в което вътрешният министър обявява от медиите кой и за какво е виновен и кой е престъпник. А доказателства? Кой ти гледа. Нали хората искат хляб и зрелища. Е, получават ги!

За да осигурим хляба, зрелищата и комфорта на властта, имаме голямо МВР. Голямо, но не силно. Въпросът е дали ресурсите му са насочени към защита на реда и свободите на гражданите, или да пазят привилегиите на избрани фигури във властта. В резултат на големия бюджет на МВР и гръмкия приоритет “Борба с престъпността” обаче нито полицаите са по-уважавани в обществото, нито престъпността намалява. Оставям на страна факта, че е странно МВР да тръби, че приоритет на институцията е борбата с престъпността ! Има си хас да не е!

Друг проблем е, че днес ролята на парламента е сведена до подкрепящ властта орган. Единственото, за което служат депутатите от мнозинството на ГЕРБ, като изключим промоциите на мобилни телефони, е да бъдат безгласни регистратори на волята на правителството. И единственото, с което депутатската група на мнозинството се справя прекрасно, е законодателната корупция.

Резултатът е приемането на лоши закони и на закони в частен интерес.

Заслужава ли обаче опозицията повече доверие от управляващото мнозинство? Коя е алтернативата на ГЕРБ ? Настоящото управление се вписва изцяло в политическите маниери, нрави и практики на онова, което наричаме преход и което хората не харесват. Може би затова още при създаването си ГЕРБ се легитимира като първата българска партия след “прехода”. С изказванията си лидерите на тази партия разделяха българската история на две епохи - “преди ГЕРБ” и “след ГЕРБ”. Иронията е, че по стила си на управление ГЕРБ попада в епохата, дефинирана от партийните й вождове като “преди ГЕРБ”. Там, където са и останалите политически субекти. Разликата между ГЕРБ и тях е само една. Останалите са водени от делегитимирани в предходни управленски периоди лидери и са загубили кредита си на доверие или косвено са свързани с политическото статукво, което хората не харесват. В ГЕРБ загубага на кредит и делегитимирането на партията все още не е завършен процес, но е в напреднал стадий.

Докато у избирателите все още мъждука искрица надежда, че ГЕРБ няма да свършат управлението си с провал и ще направят добри неща за страната, то никой не очаква положителни сценарии, свързани с БСП и ДПС. “Синята коалиция” пък е малък политически субект, който живее предимно в парламента.

Има и нещо друго. Лидерите и водещите лица на всички основни партии, на различни етапи, са заставали в унизителни политически пози пред ГЕРБ и лидера му г-н Борисов, предлагайки себе си или партиите си за партньор. Вероятно затова никоя от тях не носи алтернативен кредит на доверие или политически идеи, насочени към нещо друго освен към оцеляване или окопаване във властта.

Заети със себе си традиционните ни партии се оказват безсилни, поне в момента, да изработят политически отговори на купищата проблеми пред България. И за пореден път се оказват глухи за нуждите и исканията на избирателите .

Така по обективни причини единствената алтернатива на ГЕРБ днес е нещо, което можем да наречем Партията на чакащите! Това е голяма аморфна група от български граждани, която дори не знае, че съществува политически. Тези хора обаче имат някакви общи виждания за страната. Като например: отговорно пред обществото правителство; премахване или поне ограничаване на политическата корупция; правов ред; зачитане на собствеността; намаляване на престъпността; прилично образование за младите хора; и нормални здравни грижи.

Тази “несъществуваща” група от непознаващи се хора, които имат гореизброените общи интереси и виждания за страната, държи ключа към буквално последния шанс на още една генерация българи да живее в плуралистична, базирана на конкуренцията, зачитаща правата на отделния човек и баланса между институциите демократична държава.

Тези четири принципа - плурализъм, конкуренция, права на човека и баланс между институциите, са политическата плоскост, която формира неясната и несъществуваща в момента политическа алтернатива на ГЕРБ. В повечето европейски страни тези принципи са неоспорим фундамент на държавата, който осигурява стабилност за развитието на обществото и за перспективите пред отделния човек.

У нас благодарение на ГЕРБ днес тези принципи вече са заменени с политически култ към лидера и с властова централизация.

Има ли политическа епоха “след ГЕРБ”?

Цялото ни общество - от отделния избирател до себепреживяващите се като кукловоди на властовите процеси - целенасочено или без да иска, допусна България да попадне в политически абсурдна ситуация.

То натовари доброволно настоящия премиер г-н Борисов с напълно невъзможната за изпълнение и нехарактерна за демократичната държава задача - да бъде начало и край на държавността, властелин и арбитър за всичко: от чистенето на сняг до пенсионната реформа. Днешното управление на ГЕРБ се базира на грешната и опасна концепция, че съсредоточаването на максимум власт в ръцете на един политик може да улесни и опрости управлението и съответно да реши проблемите на България.

Залитането в такъв тип държавност показва колко незряло, неподготвено и безотговорно е българското общество. За съжаление с недоброто си управление ГЕРБ е отговорна за това в обществото да се разхождат мрачни очаквания и перспективи. Отговорна е и за това, че различни политически и властови кръгове вече точат зъби и кроят планове с една цел - лабораторни заявки за власт, или политически сценарии, обслужващи лични амбиции.

Провалите, които ГЕРБ сами си произвеждат, са хранителна среда за политическа и икономическа нестабилност. На тях противостоят две решения - или укрепване на традиционните партии, или създаване на нови политически субекти, които на следващите избори да заменят оглушалия политически елит на нацията ни.

Димитър АВРАМОВ, Институт за модерна политика