Печатът за днес 16 декемрви

Обещаният преди година от премиера Бойко Борисов спектакъл около изобличаването на топ дипломатите, свързани с бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията, започна, съобщава Сега. Правителството обяви за абсолютно неприемливо 45 от 114 задгранични представителства да се ръководят от бивши агенти на ДС и съобщи, че ще ги отзове, заобикаляйки президента, но избирателно. Мнозинството започна консултации и за въвеждане на лустрационни текстове в Закона за дипломатическата служба, които да забранят на свързани с ДС лица да заемат в бъдеще висши дипломатически постове. Решението идва на фона на дългогодишна търпимост на ГЕРБ към свързани със службите лица и разпали поредното противопоставяне между изпълнителната власт и президента, обяснява изданието. Въпреки липсата на конкретни данни за начина, по който въпросните дипломати са били свързани със службите, премиерът Бойко Борисов обяви, че е засрамен. "Вярно ли си ми пратил посланик..." Те не знаят кой ги е пратил - предишното правителство и президентът. Затова с министър Младенов, с политическа партия ГЕРБ твърдо сме решени в парламента да отстоим отзоваването на всички тези посланици и оттук нататък повече да не се назначават бивши агенти или служители на ДС по нашите посолства", бе категоричен Борисов. Но не обясни защо не е спрял част от назначенията в мандата на ГЕРБ. Затова пък се вбеси на въпрос защо кабинетът няма нищо против агентурното минало на министъра без портфейл Божидар Димитров. "За един човек не е двоен аршин. Министърът е само един, и то без портфейл, а посланиците с агентурно минало са 50%", отсече премиерът.

Реакциите на скандалния факт, че близо половината действащи и бивши посланици са свързани с тайните служби на комунистическия режим, показаха, че в днешния момент страната не е в състояние да води единна външна политика, отбелязва Дневник. Правителството обяви, че иска да отзове шефовете на мисии, огласени като агенти на бившата Държавна сигурност, а президентът Георги Първанов, с чийто указ те се назначават, заяви, че няма да се съгласи с подобна стъпка и обвини кабинета в "политическа чистка". Темата поляризира политическите сили и предизвика остра реакция на граждански организации. От "Синята коалиция" настояха за незабавно отзоваване на осветлените от комисията по досиетата дипломати и внесоха лустрационни промени в закона, който урежда дейността им. От БСП пък настояха "да се пази честта на посланиците", а бившият външен министър Калфин дори нарече огласяването им "безобразие".

Класа пише за спор между правителството и президента за армията. “имаме фундаментални различия относно концепцията за развитие на Българската армия”, се казва в отворено писмо до медиите на военния министър ген. Аню Ангелов. Реакцията му е по повод изявление на Първанов, че по конституция въоръжените сили имат задача да гарантират отбраната на страната и това трябва да личи и от начина, по който се структурират въоръжените сили на територията на страната. Като негативен пример Първанов посочизакриването на поделението във Враца. Друга теза на държавния глава е, че в момента се принизява мнението на генералитета при управлението и реформите във войската. Според Ангелов въоръжените сили гарантират и ще гарантират отбраната на страната ни, но “не в условията на безвъзвратно отминало време, когато държавните ръководители се бояха от всеки и от всичко, когато “врагът” беше на границата ни”.

Вътрешният министър Цветанов почти сигурно няма да бъде разследван заради разгласените разговори между шефа на горнооряховската болница и лекари, които според неговата версия уговарят убийството на новородено, казват пред Сега източници от Върховната касационна прокуратура. Държавното обвинение бе сезирано от БСП, след като в опит да отхвърли обвинения за полицейско насилие при ареста на четирима медици от Горна Оряховица Цветанов чете разпечатките от подслушаните разговори от трибуната на парламента. Според висши магистрати Цветанов не е извършил престъпление, тъй като е нямал изрична забрана да разгласи информацията. Всъщност той го е направил с разрешение на прокуратурата.

“Арестанти и обвиняеми вече няма да печелят имунитет, като се кандидатират за участие в изборите. Ако наистина искат да водят предизборна борба, може да им се наложи да агитират от ареста, тъй като мярката им за неотклонение няма да бъде променяна на основание, че участват в кампания. Делата срещу тях също няма да бъдат спирани временно. Такава промяна в изборните правила приеха депутатите на второ четене”, информира Дневник. Застъпниците на кандидатите в изборите, които досега също се ползваха с имунитет, докато трае кампанията, също остават без защита. Управляващите пристъпиха към изменението заради случаи от последните години, когато подсъдими се кандидатираха или ставаха застъпници, за да спечелят отсрочка при съдебното преследване.

Старши сержант Гергина Ценова спечели дело срещу военното министерство за дискриминация, научил 24 часа. Това се случва за първи път в историята на армията, коментирал висш военен. На 3 декември 5-членен състав на Комисията за защита от дискриминация е гласувал решение в полза на Ценова. В него се казва, че на дамата в униформа е “възпрепяствано присвояването на офицерско звание”. Ценова е служител в регионална служба "Военна полиция" - София от 1992 г. Тя подава жалба, че не й присвояват офицерско звание, въпреки че има 4 висши образования. Завършила е Академията на МВР, Военната академия “Г. Раковски”, право в Югозападния университет, както и международни отношения в СУ “Св. Климент Охридски”. Според Ценова нейните началници умишлено не са й давали офицерско звание само защото е жена. От военното министерство казали, че преди 2 месеца е влязла в сила наредба, която премахва всички ограничения за развитието на жените в армията. Казусът с Ценова възникнал преди това.

Народът заряза пищовите и се хвана за бухалките, твърди Стандарт. Все повече българи купуват яките метални пръчки за самоотбрана. 105% ръст отчитат оръжейните магазини за продажбата на ножове, бухалки и боксове. От полицията признават, че инцидентите с употреба на хладно оръжие са почти двойно повече в сравнение с 2009 г. "От 15 сбивания на седмица в страната при 8 от тях е използвана бухалка, а при 3 - нож", допълват униформените. В същото време те отчитат, че броят на разрешителните за огнестрелно оръжие намалява - от 256 086 през септември на 256 049 за декември.

Всеки четвърти беден има отказ за енергийна помощ, разкрива Сега. Отпуснатите целеви помощи за отопление през този зимен сезон са 206 452 при 259 395 преди година, показва окончателната справка на Агенцията за социално подпомагане. Отказите пък са с близо 20 000 повече и вече са 72 746. Това означава, че 26% от всички подадени молби са отхвърлени. Достъпът до енергийно подпомагане е затегнат с нови ограничения. От април този вид помощи вече се отказват при извършено дарение или продажба на имот през последните 5 години, както и при притежаване на движим или недвижим имот, който може да бъде източник на доход. Досега за това се спираха само социални помощи.