Четири стила от два континента

Три европейски отбора и един от Южна Америка, а всъщност четири коренно различни стила. Полуфиналистите на световното първенство по футбол би трябвало да се приемат като триумф на практичния над атрактивния футбол, но това ще бъде само половината истина за представянето на Холандия, Германия, Испания и Уругвай.

Истината е, че и четирите състава не са точно това, което се очакваше от тях. А също, че футболният стил може да бъде коренно различен, независимо в какви дрехи е облечен и от коя нация идва.

В двата дни за почивка четирите състава се насочиха към тренировки, лекуването на травми и изследването на противниците. За феновете и експертите остана време за прогнози и анализи на представянето на полуфиналистите.

Най-голямата сензация до момента е подмладеният състав на Германия, който в исторически план е известен с мощния си физически футбол. Но новото лице на Бундестима е друго. Хората на Йоахим Льов играят бързо, атрактивно, дисциплинирано. И най-вече амбицирано.

Преди началото на световното първенство тимът влизаше в прогнозите най-вече с историческите си постижения, но не и на базата на настоящите си възможности. Сега е сред основните фаворити и на букмейкърите, и на феновете.

Кой е очаквал Германия да играе атрактивно? Малцина, най-вече заради непознаването на тази селекция. Една от най-популярните шеги в последните дни е, че ръководството на отбора трябва да изпрати поздравителна телеграма на Кевин Принс Боатенг за това, че контузи Михаел Балак преди шампионата.

Отсъствието на 33-годишния капитан донесе много повече ползи, отколкото вреди на Льов и неговата селекция. Най-малката от тях е възможността на Филип Лам да стане най-младия капитан в историята на тима. Положителният ефект е свързан с шанса Германия да играе свежо. В повечето мачове до момента младостта на Бундестима, чиято средна възраст е малко под 25 години, беше фактор. Германците играят бързо, и то убийствено бързо, когато става въпрос за контраатака. И прецизно, което за тях не е новина.

"Искахме да вкараме по-млади играчи след европейското първенство. Понякога го правиш и в някои двубои не успяваш да спечелиш. Това е риск, който трябва да поемеш. Трябва да опитваш. Понякога вкарвах петима или шестима млади футболисти. Това е риск. Но аз съм готов да го поема", каза Льов.

В последния си двубой срещу Аржентина Германия успя да неутрализира изцяло бомбеното нападение на противника, което беше плод на блестящата тактическа дисциплина. Ранният гол на Томас Мюлер отвори много свободни пространства. Това се оказа добре дошло за намерилите нов извор на живот Лукас Подолски и Мирослав Клозе. Нападателят на "Байерн" се върна години назад, като си припомни какво е да бележиш от почти всяка добра възможност. Той вече има повече голове за четири мача, отколкото за цял сезон в Бундеслигата.

С всеки изминал двубой доскорошните младежи израстваха психически и трупаха самочувствие. След колебливото първо полувреме срещу Гана дойде възмъжаването на играчи като Месут Йозил, Томас Мюлер, Сами Кедира и Джером Боатенг. "Моят отбор е безстрашен. Те не са неуважителни към противника, но знаят, че могат да играят отличен футбол на скорост", констатира Льов.

В полуфиналите германците ще се изправят срещу европейския шампион Испания и вероятно ще имат психологическото предимство след трите мача, в които отбелязаха по четири гола. За разлика от самочувствието на Бундестима, плод на резултатите, в испанския лагер то е на базата на себепознанието.

Но това познание трябва да носи и страхове. Играчите на "Фурия Роха" знаят, че могат да притежават топката до безкрай, но също така, че не създават достатъчно опасности.

Двубоят с Парагвай от четвъртфиналите потвърди неясната форма, в която се намира отборът, и жестоката зависимост от Давид Вия. Новият нападател на "Барселона" доказа това, което се знаеше още от европейското преди две години –Барселона" Шави и Иниеста имаше сходни проблеми – умопомрачителна склонност да притежават топката, без да отправят удар към вратата на противника в продължение на 15 минути.

Мъдреца от Орталеса имаше своя лек на тази слабост – изваждаше ги в пакет през второто полувреме и пускаше на тяхно място Сеск Фабрегас и Санти Касорла. Той имаше и един добър нападател в резерв, когато играта на Фернандо Торес не върви.

В Южна Африка Дел Боске не рискува със своите ходове сякаш чака чудото от Шави и Иниеста да се случи все някога. В мача срещу Парагвай това частично проработи, когато Иниеста даде началото на головата атака.

Другият проблем е какво да се прави с намиращия се извън форма Торес. Анкета на вестник "Марка" показва, че 75.2 процентна от читателите искат той да остане резерва срещу Германия. Подобна анкета в другия мадридски спортен вестник "Ас" дава 67%.

Един от коментаторите на "Ас", Мантоло Лама, твърди, че е "липса на уважение" да се коментира статутът на Торес на титуляр и че "германците са страхуват от него", защото нападателят на "Ливърпул" отбеляза победния гол във финала на европейското преди две години.

"Торес отваря важни пространства за Вия, която се възползва от усърдната му работа." Друг от коментаторите на вестника – Ману Карено, обаче смята, че Торес има нужда от "психологическа и физическа почивка" и че "трябва да бъде запазен за финала", като на негово място играе Фернандо Йоренте.

В пълен противовес с очакваното единственият оцелял тим от Южна Америка няма нищо екстравагантно или изключително в своето представяне. Уругвай всъщност е много по-европейски отбор от повечето европейски тимове и има много по-малко общо с латинския футбол, отколкото Германия.

Уругвай постига най-големите си успехи от 40 години благодарение на няколко основни фактора – добре построен тактически състав, много умна и всеотдайна игра в отбрана, отлично боравене с топката и двама изключителни нападатели, които могат да променят хода на всеки мач. Било то и като играят с ръка на собствената голлиния, за да предотвратят гол в 120-ата минута.

"Не знам дали е прераждане на уругвайския футбол. Може да стане така, че още 20 години да не успеем да стигнем това ниво", коментира селекционерът Оскар Табарес.

Наставникът изисква от своите футболисти да се играе изчистено от типичните за континента екстравагантни изпълнения. Това прави тима много по-ефективен на терена, макар и не толкова зрелищен. В същото време Уругвай показва подреден футбол, в който всички знаят какво правят във всеки момент.

"Табарес ни каза да се концентрираме изцяло, не само върху мачовете, но и по време на тренировки, коментира авторът на последната дузпа срещу Гана Себатиан Абреу. Уругвай и Холандия играят сходен футбол, но те (холандците) разполагат с много потенциал в атака. Имат много умни играчи като Снайдер и Робен."

Холандия излиза в полуфиналите като най-пестеливия и най-лишен от блясък състав. Тази селекция на Берт ван Марвайк няма нищо общо с тоталния футбол на "лалетата" от 70-те години, нито с елегантния финес на отбора, европейски шампион през 1988 г.

Холандия днес е като точно копие на своя наставник, който в контактите с журналисти е кратък и остър. Той не се интересува от нищо друго освен от представянето на своя отбор и от следващия мач. "Еуфорията у дома е огромна и може би е хубаво, че стигнахме толкова далече. Но аз искам да се фокусираме върху Уругвай, защото този мач няма да е лесен", каза той.

Селекцията му е също толкова ефективна – за този тим, в който биха могли да блестят играчи като Ариен Робен и Уесли Снайдер, най-важното е резултатът. Затова от септември 2008 г. Холандия няма загуба на каквото и да е ниво.