Коледата безбожна

Ако някой направи анкета сред младите какво точно празнуват на Коледа, ще излязат интересни резултати. За повечето хора у нас Рождество беше ваканция, беше нещо забранено, за някой постсоц герой сигурно означава банани и портокали.

Има такъв атавизъм - банани и портокали и "в лесу родилась елочка..." Обаче в последните години нещата излязоха от всякакъв контрол. Моловете станаха притегателен център на обществено общуване с всички рискове от това. 

Търговията по Коледа, идваща като традиция от западните общества, се съчета със старото социалистическо безверие и лакомия. 

Човек днес, ако иска да си купи батерии за фотоапарата, ще се окаже затиснат от хора, напазарували си три телевизора наведнъж. Един за хола, един за кухнята и един за банята. И всичко това щеше да е почти нормално, ако не беше кредитът. Кредитът е новото пиянство на един народ. 

Промени се и идеята за подарък. Един човек преди 20 години би се зарадвал на шише "Олд Спайс" като на безценен повик на модерността и невъзможността по времето на соца да миришеш добре. 

Днес нещата за подаръци категорично се поляризираха. Например един мъж подарява на жена си ... нос. Защото вече й е подарил цици и бразилско дупе. В другия край на обществото възрастни хора си подаряват хапчета за кръвно. 

За някои деца пакет кренвирши е лакомство. За едни подаръкът е обувки, за други е АТВ. И с двете се ходи някъде, но едното е нужда, а другото е не-нужда. Престанаха да се подаряват книги във възрастта на хората под 30 години. 

В основата си подаръците са огромна ненужна Антарктида от пластмаса, която се изсипва върху неподозиращия модерен човек. Преди време имаше едно проучване - за направата на бяла плюшена мечка в естествен ръст отиват толкова консумативи, енергия и материали, колкото биха отишли за десет живи такива мечки в естествената им среда. 

Така Коледа в планетарен мащаб унищожи белите мечки, докато ги рекламираше по телевизията. На Запад има и антиколедни и антипотребителски настроения. У нас не се срещат. 

В мюсюлманския свят идеята за свещен празник е да се даде храна на по-бедните. У нас е като да се хвърли храна, която не можем да изядем. Потребителското начало унижава християнския замисъл в зародиш, но тия дни нещата започнаха да придобиват апокалиптични размери. 

Постсоц Коледата е като чалгата - след дълъг потребителски запек настъпва уникална консуматорска диария. Просто не могат да излязат от мола. Новите българи би трябвало да се наричат "молци". Молцианството заменя религията на безсребрието с потребление и молитвата към бог с желание за притежание. 

Молът е новият храм. А всъщност пазаруването е част от компенсацията към усещането, че не държим живота си в ръце. Има само един човек, който ни припомня, че е Коледа. Това е бай Добри от елинпелиновското село Байлово. 

Нито един журналист не си направи труда да отиде да види как преживява този човек там. Живее в малка стара къща до църквата, спи на земята, има само два ката дрехи (потури и елеци), яде орехи и жито, хляб - само когато някой му донесе. Спазва канона и знае какво се празнува на Коледа. 

Всеки ден пътува с автобус до катедралата "Св. Александър Невски" и пали свещ, удря главата в земята и след това застава до резбованата врата с чашка в ръка. Говори почти неразбираемо, но и никой не се опитва да го слуша. 

Всъщност казва старата дума "Помилуй!" и "Спаси Бог!", докато стотинките дръннат в чашката. Събира по двеста-триста лева на ден - поне преди година е било така. Дарил е повече от 37 000 лева само на катедралата. 

Това са наистина всички пари от просията му, която той с право нарича "милостиня", ама за Господ. Точно това си нямаме. Не даваме и грам милостиня на Господ, докато празнуваме раждането на сина му. 

Коледата не е невъзможна, тя е просто безбожна и безпредметна в този й задръстващ улиците вид. Просто повърнахме социализма и огладняхме не за Господ, а за бяла техника. А новите днешни влъхви седят на чаша уиски и обясняват, че има логика в това, което се случва. 

Така е, има логика. Но имаше и друго нещо - какво точно се празнува на Коледа?! Напомнете ми точно какво се правеше, докато набождате нещо на вилицата си.

Мартин Карбовски