Това са измишльотини – така президентът (1990–1997 г.) Желю Желев коментира пред Dnes.bg твърденията в днешния брой на македонския „Утрински весник“, че през 1991 г. от Скопие са поискали България да предприеме нещо, ако Македония бъде нападната от югославската армия, и България била обещала такава помощ.
Македонският вестник твърди, че „през 1991 г. Драган Богдановски, Стойче Наумов и човек на Любчо Георгиевски отишли заедно в София, за да се срещнат с тогавашното българско ръководство. Били са приети на най-високо ниво от българския президент Желю Желев и от премиера Димитър Попов. Поискали България да признае Македония и там да се организират протести за нейната независимост.
„Поискахме България да предприеме нещо, ако Македония бъде нападната от Югославската армия. Тогава Желев и Попов ни обещаха, че ще получим всичко, което поиска македонското правителство. „Ние ви разбираме и ви подкрепяме, но не можем да ви признаем, ако това официално не го поиска Скопие. Ако македонското правителство изпрати искане, ние същия ден ще ви признаем. Ако бъдете нападнати от Сърбия и ако македонското правителство поиска помощ, и това ще ви дадем“. По онова време в България се записваха доброволци да воюват на страната на Хърватия срещу Сърбия. Показаха ни огромния списък с имената им. „А как мислите – колко доброволци ще се явят, ако Македония бъде нападната?“, ни попитаха те“, пише „Утрински весник“.
Ние се стремяхме югоармията да не вземе да нападне Македония и да провокира там безредици. При едно идване на американците ги помолихме да сложат по границата между Сърбия и Македония няколко поста, които да бъдат поддържащи, да разберат хората на Милошевич, че ако те се опитат да правят нещо подобно, ще срещнат там американците. Те обещаха и мисля, че разположиха (такива постове) за няколко седмици. Имаше такова нещо, казва Желев.
Това беше разговор с американски военни, които бяха на посещение (в България) - генерали от НАТО и от САЩ и това стана, след като България призна Македония, уточни доктор Желев.
Той каза, че се е срещал по онова време с хора от Македония, „и Любчо (Георгиевски) е идвал общо да разговаряме – как е положението при тях, при нас, да ги информираме“, спомня си още Желев.
Не е имало обаче разговор, при който да е обсъждана евентуална помощ от България, ако Македония бъде нападната. „Ние гледахме всячески да се избегне подобен вариант, защото това значи войната да се разпространи извън пределите (на тогавашна Югославия). Ако наши доброволци тръгнеха, България фактически се включваше. Ние най-много се стремяхме, както и другите страни, хората с демократично мислене, се стремяхме да не се допуска войната да излезе извън пределите на бивша Югославия“, заявява Желев. Разни хора има, които обичат да се хвалят, измислят какви ли не неща".