Какво (про)изтича от разкритията на Уикилийкс за АЕЦ "Белене"

Веднага щом видях новината за разкритията на Уикилийкс, свързани с АЕЦ “Белене”, реших, че най-приляга да коментира темата на специалиста по ядрена енергетика Георги Котев, който се бори от години да докаже тезите си за далаверите в тази област. Така че се обърнах към него. Но ето най-напред какво се вижда от разсекретените документи:

„Уикилийкс“ разкрива, че АЕЦ „Белене“ е „отровна“ руско-българска комбинация

21 Декември 2010

в. Гардиън / БТА

В американска грама от София, публикувана в “Уикилийкс”, се казва “Германската компания RWE (Ер Ве Е) осъзнава, че съвместната работа с руски и български компании за строежа на АЕЦ “Белене” е “отровна комбинация”, и затова се оттегля от проекта, разкрива статия в английския вестник “Гардиън”.

Един от най-големите енергийни доставчици за Великобритания – RWE (Ер Ве Е), който иска да построи половин дузина ядрени реактори в Обединеното кралство, е помогнал за разработването на един в България, който е бил “преследван от постоянни сериозни опасения за сигурността”, сочат американски дипломатически доклади, разпространени от сайта “Уикилийкс”, съобщава в. “Гардиън”.

Германската фирма Ер Ве Е (rwe.com), която доставя електроенергия и газ на 6,7 млн. британски потребители, купува 49-процентов дял в проекта “Белене” през декември 2008 г. и се оттегля като стратегически партньор през октомври 2009 г. Тя заявява, че решението й да се оттегли от проблемния проект за реактор на стойност 7 млрд. евро се дължи на факта, че “финансирането може да не бъде финализирано в рамките на договорения период” и че “въпросите на сигурността не са фактор”.

Но участието й в такъв очевидно компрометиран проект, който според дипломатите “вонял на съмнителни сделки” още преди Ер Ве Е да купи 49-те процента, би могло да навреди на репутацията й по отношение на безопасността и да хвърли сянка на съмнение върху преценката й при подбора на партньори по реакторните й проекти.

“Белене”.

Публикуването на документите съвпада с нарастващи опасения от задаващия се глобален “ядрен ренесанс”. Над 1000 реактора се очаква да бъдат построени до 2030 г. по данни на Световната ядрена асоциация, отбелязва британският вестник. Страни като Албания, Бангладеш, Кения, Венецуела и Сирия може да се обърнат за първи път към ядрената аенергия.

През август 2008 г. изпълнителният директор на Ер Ве Е Юрген Гросман отговаря на въпроси относно информациите за възможното й участие в изоставащия от графика и надхвърлящ бюджета проект, като се възмущава, че “евентуалното участие на Ер Ве Е в построяването нанова атомна централа в Белене, България, базирана на най-модерна технология, бива окачествявано като безотговорно”. Дипломатическият доклад твърди, че въпреки старанията й, самоувереността на Ер Ве Е се е превърнала в съмнения само за седмици.

Ер Ве Е заявява, че спазва стриктни стандарти на безопасност и критерии, и че при всеки проект, в който участва, сигурността е главният приоритет. Причината да се оттегли от проекта “Белене” е, че поради международната икономическа и финансова криза финансирането на проекта не могло да бъде изяснено в съответния срок. Ер Ве Е е предупредила българските си партньори за трудностите с финансирането още на ранен етап.

В доклада си американският посланик цитира местни информатори, които твърдят, че има“трескаво бързане” да се започне строителството, така че проектът да задържи Ер Ве Е. Компанията според тях казала, че няма да предостави финансиране, докато не види, че “първият бетон се излива”, сигнализирайки старта на строителството.

Експерти по проекта неофициално изразявали “сериозни опасения”, че ако практиките за безопасност продължават да бъдат пренебрегвани, “това може да представлява огромен риск”.

Твърди се още, че Ер Ве Е била държана “на тъмно” по повечето технически проблеми на терена, въпреки че според предишна грама компанията още през февруари поискала да бъдат преразгледани всички свързани с Белене споразумения. Същата грама от февруари 2009 г. докладва, че Ер Ве Е се тревожи от липсата на прозрачност на проекта и от необходимостта да се работи с “Атомстройекспорт” и че Ер Ве Е иска да наложи европейски бизнес практики.

Приблизително по същото време се съобщава, че Ер Ве Е преговаря с редица европейски енергийни групи, сред които белгийската “Електрабел”, за да намали дела си, но не намерила купувач.

Ер Ве Е осъзнава, че съвместната работа с руски и български компании в енергийния сектор е “отровна комбинация” за европейските инвестиции, гласи документът. В него се казва също, че когато българите говорят за централата в Белене, все по-често го правят под сурдинка. Неизбежно се споменават проблеми със забавянето и с финансирането, непрозрачни пазарлъци и съмнителни сделки, руско влияние и интереси на политици с дебели връзки и енергийни олигарси. ( e-vestnik)

А ето и коментара на Георги Котев. Надявам се, че насочената му САЩ критика ще позапуши малко устата на дежурните преследвачи на критиците на руската връзка в енергийната мафия у нас, които обичат да псуват на “американска подлога” българите, несъгласни руската държава да ни управлява чрез руската мафия.

WikiLeaks: Притеснения за сигурността на АЕЦ „Белене“ отблъснали RWE

Георги Котев

Намирам казаното от тогавашният американски посланик за напълно вярно, а и всичко случило се оттогава досега само потвърждава това.

WikiLeaks досега пускат само и единствено секретни документи, адресирани до или получени от американски институции, предимно военни, разузнавателни или дипломатически. Така България попада в полезрението им единствено по линия на дипломатическата кореспонденция на американското посолство в София до Държавният департамент. Така например, преди време пак изтече грама от Вашингтон до София (WikiLeaks: ЦРУ е съставило списъка с тайни задачи за посолството в София) в която се казваше следното „Инструкциите са специфични за всяка държава. Затова в тази за България води интересът към корупцията, организираната престъпност и руското енергийно влияние …“

Защо напомням това? Защото и в двата документа се говори за загриженост на американците от „непрозрачното“ (терминът навярно е дипломатичен, защото на практика би трябвало да се нарече „криминалното“) руско енергийно влияние в страната на техният съюзник България. В същото време аз от две и половина години публично алармирам не само българската, но и световната публика за безпрецедентно и уникално, по своя характер и размер енергийно криминално поведение на Русия в България. Нещо повече, два месеца преди да започна гладната си стачка в Брюксел, през юли т.г., чрез гражданският комитет в моя защита, беше разпратено писмо до посолствата на страните членки на ЕС и САЩ с искане за съдействие по разрешаване на случая, така щото да не се стига до стачка. Нито една амбасада не отговори!? В този период даже и шефът на ЦРУ посети София, и пак нищо.

Министър Трайков призна, че за да ме опровергае, държавата досега е похарчила 2 000 000 (два милиона) лева, но в същото време не представя нито един ред или страница доказателство против моята теза (аз му показах над 150 страници, а разполагам с още около 2 000). Нещо повече, вече трети месец той отказва да започне изпълнението на поисканите от него и предоставени му от мен три съвсем елементарни стъпки, които да сложат край на случая. Т.е. всичко води към извода, че аз съм прав и, че руснаците внасят и експлоатират у нас експериментално, рециклирано ядрено гориво, като загубата за България до момента наближава 2 000 000 000 (два милиарда) лева.

Свързвайки публикуваните американски дипломатически грами с казуса, който разследвам, нещо започвам да се обърквам. Как така от една страна американците са загрижени за нашата енергийна независимост от Русия, а от друга – не съдействат за решаването на случай, който ще повлияе решително в посока на това тяхно желание. Не разбирам и все повече се учудвам защо се получава така!?

ИВО ИНДЖЕВ