Денят на дома, огнището и семейството

Днес се празнува един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Това е един от най-важните семейни празници, посветен на дома, огнището и семейството.

Християнският празник, предшестващ раждането на Христос, българите наричат Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Крачун и Мали Божич.

На този ден приключват 40-дневните коледни пости, започнали на 15 ноември.

Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг. Храната трябва да е изобилна, а ястията да са постни и нечетен брой.

Приготвят се варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. На масата се слагат също чесън, орехи, мед, кромид лук, вино, ракия и сурово жито. Изпича се и питка, в която се замесва паричка.

Преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.

В днешно време бъдникът е заместен от елхата, която семейството украсява на Бъдни вечер.

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на стаята под иконостаса. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.

Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж или жена в дома прекадява трапезата. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници – вещери, караконджоли и магьосници – отслабва.

Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая всеки си взема орех, а по него се гадае ще бъде ли здрав – ако орехът е пълен, няма да боледува.

Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад.

От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и се окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.

Трапезата не се вдига цялата нощ. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват също да вечерят.