2010 година - успешен провал ли е?

Задява се с тях, тъй да се каже. Очевидно е, че не бърза за никъде в девет заранта, а май и за никъде в този живот. Край него едва се потътря измъчената и смусена съседка от улица "Минзухар" с бастун и няколко торби, дори поспира - да си поеме дъх. Клошарят използва случая да запее с висок и закачлив глас "Жени има много красиви по света, но не всеки търси красивата жена...".

Трамваят тръгва и не успявам да догледам уличното представление, но си представям, че тя може да го е цапардосала с бастуна или пък да му е отчупила от хляба, който носеше в една от торбите си.

Нейният или неговият живот е успешен провал,

кой от двамата е в правилния път, има ли правилен път за всички, или е отделен за всекиго - според разбиранията, ценностната система, моженето, характера? На чия страна е щастието; на нейна ли, защото продължава с кански усилия и бастун да крета в представите за нормалност, да се вписва в разните му обществени "клетки", предписания и привидни правила, да изгледа и изучи деца и внуци, до един в Канада и РЮА, без изтърсака, вече двайсетгодишен, когото все още хрантути, обгрижва, отглежда, броейки самотните си тревожни часове и стотинките си? 

А дали пък не е на страната на дрипльото, недоразбрал се с обществените порядъци, отсвирил ги, а и те него, затова сега си свирка, седнал в калта и кишата - охлюв, в чиято найлонова къщичка има """">

Швейцарският писател Макс Фриш пише някъде в прочутите си "Дневници", че "езикът е истинската родина на всекиго". Смайващото е, че нашата родина отесня до триста думи и се разпадна на десетки недосягащи се езици, с които изразяваме абсурда на съществуването си сега и тук, от министърпредседателските експресивни антисентенции, мълниеносно свеждани от медиите до знанието на електората, та чак до тийнейджърската категоричност на заявяването "Яко е да си тъп". Чух го по време на ученическите стачки за по-дълга ваканция, които по-скоро напомняха разпасано вандалство. 

Децата ни, с малки изключения, растат в днешния език, възпитавани и от неговата безмилостност, и от собствената си самота, уловени в капана на изначалната юношеска жестокост и трудната си възраст, назидавани пътьом и общо от съмнителни авторитети, недосегнати от високи ценности. 

Щат или не щат, врат и кипят всекидневно в безвкусния обществен бульон, сготвен не само от бг управляващите, а и от все по-бедния и ожесточен учител, и от харизматичния квартален наркопласьор. Хоризонтът и светът на повечето български ученици, уви, са заключени между пушкома през голямото, шляенето из местния мол, воайорстването във фейсбук и програмата на телевизия "Планета".

У дома слушат скандалите или тревожните разговори на родителите си, криза на квадрат отвсякъде, в училище рап и чалга - и предпочитат да обитават действителния и конкретен живот със слушалки в ушите. А ако някой си даде труда да надникне само в безумните им и непроходими учебници, ще проумее защо. Ще схване и антимотивацията им да са образовани, защото образованите и можещите тук и сега са неприложими. Яко е да си тъп. Ако може - простак и гьонсурат, за да имаш перспективи в държавата мащеха, в държавата подслушвач и рекетьор, в държавата мутра.

Но хайде трето и последно - да сядаме на трапезата

Мисля си, че 2010 година ще си тръгне с облекчение от нас, живеещите на "най-тъжното място" според проучване на сп. "Икономист"Абе стига, че стана досадна като седми час втора смена в петък..."