Изпростяваме бързо, неусетно почти...

Туй по всичко личи...

Личи от подслушания разговор между магистрат, следовател и висш държавен служител. Специалните устройства са записали уникалните простотии, които си разменят тези елитни екземпляри от елита. Да се чудиш кой говори – магистрати или хамали от Сточна гара? Ако запишат хамалите от гарата, сигурно техният речник ще е по-изискан.

А как говорят лекарите от Горна Оряховица? Ония, дето изродили бебето – мъртво или полумъртво... Можело ли е бебето да оцелее, да решават есперти. За неекспертите стана ясно друго покрай това раждане – че имаме работа с пълно израждане... Израждане на морала на докторите и възраждане на простотията.

Но какво им връзваме кусури на лекарите, не виждаме ли неприличния език в Народното събрание. Оня ден председателката на парламента отстрани народен представител, задето й правел неприлични знаци... Е, това какво е?

Какво е това, което гледаме по телевизията? Реклама на бърз интернет, където мъже пикаят в писоари. Много оригинално! Следва клип против СПИН, изпъстрен с вулгарности...

Вулгарност блика от многобройните разлекателни и шоу програми, с които ни облъчва телевизионният екран. Защо създателите на уж хумористичните предавания смятат, че мръсните думички са смешни? Мръсните думички могат да бъдат забавни само на подрастващи, които сега ги учат и ги пишат по стените на тоалетните... Но стените на тоалетните вече станаха по-чисти и европейски от телевизионните шоута.

Стигна се дотам, че в сериозни предавания ни рекламират режисьор, който бил написал сборник с “писоарна” поезия. Режисьорът без свян процитира шедьовъра си “Всички казват, че си дупе, а ти за мен си Г...з!”... Изглежда това се видяло твърде оригинално и на вестникарите, защото “Труд” публикува интервю на половин страница с автора на “писоарната” поезия. Ако писател напише смислена книга, никой вестник няма да я забележи. Но за подобни “поезии” медиите са широко отворени.

Какво стана с нас, братя българи?

Как се оказахме стегнати в обръча на простотия и чалга? “Кой ни в таз робска люлка люлее...” – питаше онзи поет, дето го забравихме заради “писоарната” лирика на други поети.

Защо приехме, че помията, с която ни залива екранът, е хумор. Това ли е хуморът на Гогол и Чехов, на Алеко и Чудомир? Отворете книгите им, ако сте ги забравили – при тях няма да намерите нито една мръсна дума. А са смешни... Защото са талантливи. По тая причина, ако сега бяха живи, Алеко и Чудомир нямаше да са сред сценаристите на Слави.

Тия дни излезе класация, че България е една от най-тъжните страни в света. Заедно с Хаити. Ние тъгуваме, редом до хаитяните. Въпреки че нямаме земетресение и холера, а имаме най-много хумористични шоута по телевизиите на глава от населението.

Изглежда точно тия шоута, дето трябва да ни веселят, ни карат да тъгуваме. Натъжава ни простотията, с която ни облъчват.

Предстоят светли празнични дни, за които хората предварително си пожелават “Весела Коледа!”. За да ви е наистина весела Коледата, не се облъчвайте от телевизионния екран! Затворете вестниците, жълти като непрано бельо, и отворете прозореца! За да влезе свеж въздух!

И дано на празниците имате около себе си приятели, с които да се посмеете истински, а не да разчитате на сценаристите и артистите от тв-шоуто!

Весела Коледа!