Празнично омагаряване

Противоречива работа е българското празнуване. То идва в противовес на делничното - в изявата на делничното не сме много силни и затова компенсираме с "ти знайш ли кой съм аз?!!" по време на празника.

Може ли християнски, славянски празник да се размине без размахване на ножове - трудна работа. В Габрово шампионът по борба Ганев е пребит, защото тръгнал да разтървава местни шовинисти. Търновци се сбили с габровци и когато шампионът отива да им каже "недейте така", те дружно го намушкват. 

Ако бяха руснаци - да кажем - ох, как хорошо... Но ние сме на една плюнка земя и въпреки че момите ни вече пускат на всички, непрекъснато се бием по най-махленския начин. 

Дори вече работата не опира до моми, а до социална изява. Нещо като Фейсбук, където мога да ти смачкам фасона. Къде ти тук да може да вирее истински шампион по борба. Все пак празник е - ако не се омагарим, значи не сме живели.

Омагаряването го няма в "Бит и душевност на българския народ" по Иван Хаджийски. Там имасамо "накървяване" - ако има поробител, си траем и търпим, ама ако има хубав християнски празник, няма как да не си го изкараме на най-близките. 

Омагаряването е част от самочувствието на цялата нация - то е постижение в негативното, за което всички говорят с респект. Едно е да си магаре, друго е да си прочуто магаре. Магаретата всяват страх само на Балканите. И да се сбиеш пред баничарницата "Младите лъвове" в Благоевград. 

Вижте каква обикновена история - пият каквото пият едни младежи и сутринта се оказват пиянски гладни. Коледа е, трябва да си пуснем кръв, а какъв е поводът - няма значение. Затова двете компании в Благоевград, които, казват, пили, а после се сбили на опашката за банички. 

Подобни побоища са описани чудесно смешно в чуждата, още повече в американската литература - пияните биячи не могат да се уцелят, приличат на анимационни герои, енергията им хвърчи нахалост, въобще - жалка работа. Нито побоят побой, нито баниците - баници. Така живеем, така се обичаме. Традицията се пази.

Понякога си личи отдалеч, че не знаем да празнуваме точно колкото и не знаем как да живеем и да общуваме.

Баща във Враца наръгал детето си с отвертка, защото чати по скайпа и му пречело да спи. Изглежда абсурдно, защото заниманията с чат и клавиатурата са наистина вредни, но не са особено шумни. Тихо, моля ви се, тихо..." Щеше да е смешно, ако от отвертка във Враца не се умираше по-лесно, отколкото на други места на планетата.

Още по-противоречива е ситуацията по празниците в Смолян. Една жена да намери един портфейл, пълен вътре с цяла заплата, и да го върне на загубеняка. Седят другите българи отстрани и викат - ненормална работа, противоречива такава - кой връща портфейл по време на празниците, които са по време на криза? Па върни портфейла, па върни документите, ама парите - задръж. Кой идиот прави друго?!

Сигурно за всичко са виновни политиците. Примерно тия дни се разбра, че в "Българската Коледа"Да се напием, да минем на червено, да се сбием заради жена" (може и за баничка, не прекалявайте). 

Ние пием, пеем и се бием, после участваме в благотворителни изяви и сме загрижени за бъдещето на децата в тази страна. Точно това е нашата Коледа извън официозните изяви - пием, караме и се бием, после по телевизията сме страхотно загрижени за проблемите на българското бъдеще.