През мръсните дни, от Игнажден до Богоявление, кукерите излизат в Западна България, за да преведат общността в този смутен и сложен период на прехода между старата и новата година”, това разказа за Агенция „Фокус” главен асистент Мариянка Борисова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките (БАН), която се занимава с изследването на кукерската обредност в България.
„Маскираните мъже, които са неуязвими за силите на злото чрез своите маски, излизат през този преходен период. Чрез вида си те могат да обезпечат добро и по този начин могат да преобърнат и да гарантират благополучието и благоденствието на селищната общност”, разказа още Борисова.
На въпрос дали има разлика между кукерите и коледарите тя разказа, че коледарите носят сила, нужна на общността, за да оцелее и да премине по-лесно през този преход. „Коледарите, както е известно от текстовете на коледарските песни, биват възприемани като посредници, като войнство на младия Бог. Тяхната вербална магия и благословията им може да доведе до позитивно развитие на живота за селищната общност, а кукерите, макар и визуално различни, са функционално идентични с коледарите”, разказа още Борисова.
В Източна България кукерите излизат около Сирни заговезни, когато започват великденските пости.
Марианка Борисова разказа, че това става обикновено на Песи понеделник – така е наричан понеделникът на Тодоровата неделя. „Тогава всички дни от седмицата имат една особена семантика и също е преходен период, в който общността се нуждае от нещо екстраординарно, за да може да осъществи сполучливо прехода”, каза Борисова.