WikiLeaks: Според Брюксел само тоягите действат на България

"Как да ги накараме да се реформират, когато те самите не го искат?" Така е озаглавен поредният доклад на американската дипломация за положението в България, цитиращ коментар на екипа на Европейската комисия за наблюдение на реформата в българското правораздаване и борбата с организираната престъпност.

Текстът от 26 юни 2009 г. е на американския посланик в София Нанси Макълдауни. Би трябвало документът - един от последните, преди тя да бъде изтеглена обратно във Вашингтон - да е секретен до края на десетилетието, но съдържанието му бе публикувано от испанския в. "Ел Паис"добър доклад" и при положение че се проваля в предприемането на реални реформи. Той потвърди, че Холандия иска при публикуването на доклада да се задейства предпазната клауза, както и че други, включително шведите, които ще поемат следващото председателство на ЕС, предпочитат механизмът за мониторинг да бъде продължен отвъд 3-годишния му мандат.

Правосъдна реформа - умора и разочарование

ХХХХХХ ни каза, че наблюдателите от ЕС са повдигнали пред правителството ключови въпроси, като например тези за процедурата за назначаване на висши магистрати, купуването на гласове и напредъка по делата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи. ХХХХХХ определи процедурата по номиниране и назначаване на началниците в съдебната система "непрозрачна", защото гласуването за предложените е тайно и не се съобразява напълно с дисциплинарните мерки, предприемани срещу номинираните.

Нещо повече, в самия процес няма реален дебат сред членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) по повод квалификацията на кандидатите и не позволява на членовете да огласяват "специално мнение" защо са гласували за или против определен кандидат.

Непрозрачната процедура позволява подбирането на корумпирани и/или некомпетентни съдии и прокурори за висшите съдилища, което затваря цикъла от некомпетентност и корупция в българското правораздаване.

ХХХХХХ каза, че целият екип вярва, че България реагира на проблемите от доклада на Европейската комисия единствено с цел да получи "добър доклад", а не да създаде по-добра правосъдна система.
Главният прокурор Борис Велчев например пита дали в бъдещия доклад ще се запише негативно, ако той номинира определен кандидат за пост в прокуратурата. Те отговорили на Велчев, че ако той самият, че номинацията ще бъде отразена негативно, то това вече е "добър сигнал, че вероятно ще стане точно така".

ХХХХХХ допълни, че Велчев често пита как го възприемат в Брюксел, когато се обсъждат реформите в прокуратурата.

Друг пример е, че в Софийски градски съд има две съдебни зали, специално отделени за случаите, свързани с измами с еврофондовете, докато за останалите дела трудно се намират зали.

Българското правителство - и особено главният прокурор Велчев и министърът по европейските въпроси (Гергана) Паси - усилено лобират за положителен мониторингов доклад, но като изтъкват умерен напредък. Правителството продължава да показва на Еврокомисията като "успехи" един списък с течащи в момента прочути дела за организирана престъпност и корупция (броят им се увеличи от 30 на 52 през последните две и половина години).

Звучи невероятно, но няколко от "успешните" случаи бяха замразени. Няколко други, водени срещу сенчестите бизнесмени Ангел Христов и Пламен Галев, известни като Братя Галеви, както и срещу някои други, едва ли могат да бъдат определени като успехи, тъй като тези обвиняеми получиха имунитет, докато се кандидатират за депутати в парламента. ХХХ каза, че екипът смята за твърде тревожна тази вратичка, както и това как някои български официални лица упорито бранят закона, позволяващ този феномен.

Освен от "галевизацията" на политиката, Брюксел е притеснен и от купуването на гласове и от измамите в парламентарни избори.

Изглежда, само тоягите действат

ХХХХХХ ни каза, че Еврокомисията усеща, че е "пробвала всичко"Как да ги накараме да се реформират, когато не искат?" Арогантността, с която се брани правителството, както и отсъствието на политическа воля, засилват в Брюксел умората от разширяването.

Той изтъкна, че единственият начин да се постигнат някакви резултати е натискът от мониторонговите доклади и замразяването на еврофондове.

Той потвърди публикации в медиите, според които холандският министър по европейските въпроси Франц Тимерманс е поискал от Европейската комисия да обсъди активирането на предпазната клауза срещу България и Румъния при публикуването на двата доклада. (Активирането на предпазната клауза по правосъдие и вътрешен ред ще означава, че ЕС няма да признава съдебните решения на България и ще я изключи от правното и полицейското сътрудничество.)

ХХХХХХ каза, че засега единствено Холандия настоява за предпазната клауза, но други са все по-уморени от липсата на напредък в България (и Румъния). В Еврокомисията се говори за удължаване на Механизма за наблюдение и проверка отвъд трите години, определени за България и Румъния в договорите за присъединяването им. Швеция, която ще поеме следващото председателство на ЕС, предпочита удължаване на този механизъм и е готова да преследва "въпросите за върховенството на закона" в двете страни.

Публикуването на доклада зависи от вътрешнополитическите маневри в ЕС около формирането и номинациите на новата Комисия и избора на следващия председател - един процес, който започва през юли. ХХХХХХ ни каза, че екипът подготвя доклада за публикация в последната седмица на юли, но че това може да стане и във втората половина на септември, ако се проточи сглобяването на новата Комисия.

Докладът на екипа ще бъде критичен, като ще посочи, че цялостната реформа е спряла, но е вероятно окончателният текст да бъде смекчен поради политически съображения, както е ставало и в миналото.

КОМЕНТАР. Стъписващо е разочарованието на ХХХХХХ от безсилието на българското правителство и нечестността му относно реформите. Изглежда то се разпространява и в Брюксел, където поне на работно ниво се усеща разочарование от това, че България и Румъния бяха приети прекалено рано. Според сериозни източници, еврократите в Брюксел са кръстили това разочарование от разширяването Bulgarian Break (в свободен превод - прагът, провалът, пробивът, отвъд който трябва да се гледа по различен начин - бел.ред.), което допълнително руши и без това лошия имидж на България в ЕС.