60 на сто от българите не знаят какво е Шенген.
Това показват данни от социологическо изследване на агенция АССА - М, цитирани от БНР. За неосведомеността на българите по темата за шенгенското пространство според социолога Михаил Мирчев има конкретни причини.
"Голяма част от българите в момента, все пак сме в криза, са мобилизирали целия си ресурс, за да се справят с тукашната си ситуация и тези макронещата ги държат много периферно в съзнанието си. Обикновеният човек Е, какво като ни приемат в Шенген? Какво ще се промени, когато аз пътувам? В момента ми искат паспорта или личната карта и ме пускат за 30 сек., а когато има Шенген просто няма да си показвам и ще минавам. Принципна разлика няма."
Данните от проучването сочат още, че скептиците у нас за приемането ни в Шенген са около 40 процента. Най-много от българските граждани - 18 на сто, посочват корупцията като пречка за членството на България в Шенген. Други 9 на сто посочват като причина престъпността.
Шенгенско споразумение
Шенгенското споразумение е договор между държави от Европа за премахване на граничния контрол на вътрешните граници и за единна визова система.
Пълното прилагане на Шенгенското споразумение започва от юли 1995 г. с премахване на контрола по границите между 6 от подписалите споразумението страни. Целта на споразумението е да премахне граничните контролно-пропускателни пунктове в шенгенското пространство и да съгласува контрола по външните граници. (Източник Уикипедия)