"В Румъния Шенген сякаш се приема като второ присъединяване към ЕС. Явно е необходимо разясняване", заяви дипломат по този повод. Членове на ЕС от 2007 година, Румъния и България поставиха влизането си в Шенген за свой национален приоритет за 2011 година.
След като Холандия изрази резерви относно влизането на двете страни в зоната за свободно движение, Германия и Франция изготвиха доклад в тази посока.
Въпреки че вчера унгарското председателство на ЕС пледира обещанието към София и Букурещ за присъединяването им към Шенген да бъде спазено, надеждите на румънците и българите от април да пътуват без паспорти като унгарците, французите или германците бяха попарени.
В София, която говореше общо за влизането си в Шенген през 2011 година, разочарованието беше по-слабо, отколкото в Букурещ, където властите бяха насрочили март като срок за присъединяване към свободната зона. Въпросът не вълнува особено и вестниците в България.
И докато София реагира на френско-германското противопоставяне с изявления, че "ще направи всичко по силите си", за да разсее съмненията на партньорите си, в Румъния президентът Траян Бъсеску критикуваше "дискриминационен акт" от страна на Европа.
Борбата с корупцията и реформите на съдебната система са в центъра на дебата около влизането на Румъния и България в Шенгенското пространство, като двете страни са обект на безпрецедентно наблюдение от ЕС в тези области, съобщава още АФП.
Франция, Германия и Холандия искат да обвържат влизането на двете страни в Шенген с категоричния напредък в борбата с корупцията – понятие, което трябва да бъде определено по-точно, ако условието бъде запазено.
Благодарение на "механизма за сътрудничество и проверка" Брюксел вече определи конкретни цели пред двете страни и извършва редовно оценяване на постигането им от 2007 година насам.
Според неправителствени организации, реформаторски настроени съдии или дипломати това наблюдение вече е довело до значително подобряване в проблемните области, дори и напредъкът все още да предстои.