Политолог: Ислямът ще изчезне като комунизма

През последните години много се говори за нарастващата опасност от ислямския фундаментализъм. Много неочаквано в този контекст звучи тезата за скорошната гибел на ислямския свят. 

Днес малцина се решават да предсказват исторически крах на исляма, още повече в не толкова далечна перспектива. Дори не става дума за страх или за политическа коректност, а че трябва да се гледа реално на нещата. Такъв предсказател обаче се намери, пише Дойче веле.

Сменил вярата си

Политологът и ислямовед Хамед Абдел Самад е на 38 години. Роден е и е израсъл в Египет, в семейството на имам. Възпитаван е в твърдите норми на шериата. Още като дете знае наизуст Корана. По-късно учи в университети в Кайро и Аугсбург. През последните години живее и работи в Германия.

Абдел Самад е разочарован от светогледа на исляма. „Наистина смених вероизповеданието си. Смених вярата си за знание“, казва той.

Абдел Самад продължава да смята 

Издадената през миналата година автобиографична книга на Абдел Самад „Моето прощаване  с небето“, в която авторът разказва за детството си и за това как се е отдалечил от исляма, беше посрещната с огромен интерес. И с ненавист. 

Абдел Самад беше прокълнат от радикалните имами, а ислямските фанатици го заплашиха с разправа. Домът му постоянно се охранява от полицейски патрул. 

Сега излезе втората книга на Абдел Самад - „Залезът на ислямския свят“, с подзаглавие „Прогноза“. 

Прогнозата, както говори самото название, е много неблагоприятна. Според автора изостаналостта на мюсюлманските страни, закостенялостта на онези, които управляват много от тях, неизбежно води към това, че ислямският свят ще потъне в небитието, както това се случи неотдавна с онова, което наричахме „социалистически лагер“. 

Факти и изводи

„Ако ислямът беше фирма, той отдавна щеше да фалира. Ислямът трябва да премине през процедура за фалит, своеобразна инвентаризация, преоценка на ценностите, в резултат на която накрая ще трябва да се раздели с много от своите представи – за Бога, за обществото, за жените, за враговете и за идеалите“, казва Абдел Самад. 

Дойче веле отбелязва, че авторът на книгата „Залезът на ислямския свят“ говори за това, че ислямът ще трябва да се раздели с предишните си представи, а не да ги преразгледа. Според Абдел Самад модернизацията на исляма може да бъде само радикална. 
Авторитарни са  разбира се всички религии, но нито една от тях не определя толкова глобално и изчерпващо живота на вярващите, както това прави ислямът и затова полумерките няма да са достатъчни, е убеден Абдел Самад. 

От една страна в тезата му има несъмнена истина. Ислямските страни – от Гамбия и Йемен до Таджикистан и Сомалия, наистина биват отнасяни от ООН към най-изостаналите в света. Изключенията като Турция и Индонезия само потвърждават правилото. 
„Но какви изводи могат да се направят от този очевиден геополитически факт? Че тези страни, а заедно с тях и ислямът, нямат никакви перспективи?“, пита един от германските рецензенти. 

Точно ислямът се разпространяваше през последните десетилетия особено бурно, ставайки все по-ортодоксален и радикален, подчертават западните критици на Абдел Самад. По-скоро трябва да се констатира неговото настъпление, а не залез. 

Що се отнася до изостаналостта, то и християнството в началото на своето съществуване не е било религия на богатите и образованите. Това обаче не е спряло победното шествие на християнството. Това е валидно и за останалите религии. В продължение на векове еврейският интелектуален елит на няколко пъти е бил унищожаван, но юдаизмът е преодолял всички катастрофи.

Мненията на рецензентите

Между равнището на живота и образованието в една или друга страна и нейните постижения и стабилността й съвсем не е задължително да съществува пряка пропорционална зависимост, подчертава например известният американски историк и политолог Уолтър Лакър. 

В Иран общото ниво на образованието – както училищното, така и университетското, е на много ниско равнище, но това не пречи на Иран да създава атомно оръжие, отбелязва Лакър. 

Остарелите догми естествено представляват сдържащ модернизацията фактор, но и те понякога лесно могат да бъдат заобиколени. Да кажем, Коранът забранява даването на кредити с лихва, но банки има и в мюсюлманските страни и те също дават такива заеми, просто се наричат по друг начин, пише Локър. 

Някои германски рецензенти отиват дори дотам, че смятат тезите на Абдел Самад за абсолютно противоположни на истината. Според тях в дадения случай изостаналостта води не към залез, а към разцвет, при това не на исляма, а на ислямския фундаментализъм. 

Последиците, както отбелязва „Ди Велт“