Дългият Път към Самотата

За пръв път от създаването на ДПС, 4 януари 1990 г., датата на учредяването на движението мина незабелязано – за ръководството, редовите членове и журналистите. За разлика от предишни години, когато ключовите фигури на партията се събираха на пищни купони в т.нар. боянски сараи, миналата седмица тържество нямаше. Нямаше и обичайното приветствие на лидера Ахмед Доган, нито някой от ръководството се сети да поздрави членовете с празника. От централата на движението само разпратиха съобщение до местните си структури с призива всеки да отбележи събитието както намери за добре.

За мрачното настроение в централата на ДПС има много причини, но тази седмица за пръв път вътрешното напрежение в партията изби с пълна сила. Бившият заместник-председател на движението Касим Дал подаде  оставката си и напусна в ръководството на ДПС. Оставки е имало и друг път, но никога фигураот такъв калибър не си е отивала с толкова жлъч и с толкова лични обвинения към лидера Ахмед Доган. "Превърнахме се в лека жена, която се предлага, но никой не я иска... донасял е на ДС за най-близките си приятели... каузата остана една голяма лъжа и далавера." Дал изобщо не си прави труда да обяснява, че "всичко е само бизнес", а директно премина в графата "в крайна сметка всичко е лично".

За разлика от други критици Касим Дал не може да бъде обвинен, че е само поредната брънка от някой от обръчите на Доган, която недоволства, че е останала извън хранилката. Бившият заместник-председател на партията е лежал в затвора заедно с Доган, а през всичките тези години можеше по-често да бъде видян в местните структури, отколкото по коктейли и яхти.Когато размяната на обвинения е на толкова лична основа, войната е сигурна, а изходът е елимнирането на единия от противниците.

Защо си отива Дал

Силата на Ахмед Доган винаги се е крепяла на четири основни качества - пълният контрол над електората, вярата, че само той може да комуникира с политиците извън ДПС, безскрупулната му способност за бизнес сделки и митът е нещо "особено" в българската политика.

На последните избори през 2009 г. ДПС стигна апогея на развитието си – най-много гласове и най-много депутати. Това обаче беше постигнато през пренапрягане на местните структури, създаване на нови - процес, който Доган вече не можеше да контролира сам. А хора като Дал, които работеха с местните партийни ядки, започнаха да придобиват сила. В същото време се оказа, че Доган не е единственият deal-maker в ДПС. Политиците от другите партии вече категорично отказват да се асоциират с него, а най-големият шамар дойде, след като турският премиер Реджеп Тайип Ердоган отказа да се види с лидера на ДПС (и показа отдавнашната погнуса на Анкара от него), но се срещна с Дал. Вярата в ненаказуемата способност на Доган да прави сделки и в най-трудни моменти беше подронена, след като на бял свят се появи "хидроложкият" му консултантски договор, разкрил мащабите на корупцията в ДПС. Касим Дал обаче се срещаше с бизнеса и тихо правеше сделки, за които малко хора чуват. И накрая се оказа, че Доган е... просто политик с псевдоинтелектуални амбиции, чиято наглост се бърка с ловкост.

Така за лидера на ДПС дойде време да разчиства сметки в партията, за да запази поста си. Ден преди Касим Дал да подаде оставка, в т.нар. боянски сараи се състоя мило тържество по повод 50-годишнината на единия от заместниците му Лютви Местан. На него според присъствали на събитието лидерът на ДПС бил споделил пред съпартийците си да очакват много бурни събития тези дни. Според едни активисти на ДПС Доган е подготвял отстраняването на Дал от партията. Според други лидерът на ДПС по-скоро е очаквал подобна стъпка не само защото със сигурност двамата се познават доста добре, но и защото самият той притисна в ъгъла бившия си заместник и съзатворник.

Точно преди година изненадващо за мнозина членове на партията лидерът на ДПС отстрани Дал от зам. председателското място. Остави го в ръководството, но го изолира напълно от вземането на решения в партията. Никой не може да каже в кой точно момент се е породила неприязънта между двамата, след което неминуемо идва раздялата. Със сигурност Дал не одобряваше хората от най-близкото обкръжение на Доган. Беше в явен конфликт с говорителя на партията Камен Костадинов. Стигна се дори дотам лидерът на ДПС да бъде арбитър между двамата при избора на областен председател на движението във Велико Търново. Преди това Дал нескри недоволството си от едноличното решение на Доган например да постави начело на листата в Пазарджик Делян Пеевски. Не понасяше и близкия приятел на Доган депутатът Гюнай Сефер, срещу когото прокуратурата повдигна обвинение за злоупотреба с обществени поръчки.

Като мотив за смяната на Касим Дал преди година Доган посочиаргумента, че заместникът му е капсулиралпартията, въпреки че именно той се грижеше за разрастването на структурите.Истината е, че Дал по-скоро беше отстранен, за да не бъде заплашена стандартната стратегия за оцеляване на Доган в тежка ситуация – снишаване, свиване и още по-здраво оплитане в бизнес зависимости. Този театър вече бе игран веднъж по времето на управлението на Иван Костов. Тогава не само ДПС, но и бизнес крилото на партията – "Мултигруп", бяха поставени въгъла,но простоизчакаха своя момент със завръщането на Симеон Сакскобургготски. Сега ДПС е отново изолирана от всички, а набралата икономическа мощ по време на осемгодишното управление на ДПС медийна група на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски вече има други идоли. Разликата е, че ДПС е в по-добра ситуация – винаги е хубаво да имаш една пресгрупа зад гърба си. Важното за Ахмед Доган в този случай е просто да преживее до по-добри времена.

Тесният обръч

В последната година Доган очерта обръча доверени лица, които да му осигурят тотален контрол върху партията. За негова дясна ръка в ДПС беше провъзгласен бившият сив кардинал на СДС и специалист по задкулисни договорки Христо Бисеров. Основен говорител на формацията стана депутатът Камен Костадинов, известен с близките си отношения с Пеевски. За структурите беше сложен да отговаря Рушен Риза, който няма опит в тази работа, но напълно се вписва в стратегията на Доган за снишаване. Общото между тримата е, че са тотално зависими от Доган, защото дължат високите си партийни позиции единствено и само на лидера на ДПС. Така обръчът от приближени беше затворен. За целите на тактиката на Доган -  "слаба партия, но с достатъчно гласове, която да гарантира присъствието на тази група, взаимно обвързана с икономико-политически зависимости в парламента", други играчи не са необходими, защото по установената от години практика всички си мълчат, каквото и да каже или да направи лидерът им. В това състояние Доган може да си позволи на пребивава в опозиция поне още два мандата, защото има властовия ресурс на кметовете си в 30 общини. Докато на някоя от основните политически сили не й потрябват твърдите гласове на ДПС, които Доган е винаги готов да изтъргува.

Доган vs. Дал

Когато Доган отстрани Дал, вероятно си е давал сметка, че рано или късно двамата ще влязат в челен сблъсък. Депутати от движението даже намекват, че подготовката за тази битка е започнала още на последната национална конференцияв края на 2009 г.За да има контрол и върху централния съвет на партията (общо 175), лидерът на ДПС лично е одобрявал списъка с имената на  51 души, които последната национална конференция парафира. От него зависят 36 депутати на движението, а отделно от тях лидерът на ДПС има правото лично да предлага още 21 души. Останалите са областни председатели и влизат по право. За по-голямата част се предполага, че са близки до Дал. 

Засега е трудно да се каже как ще завърши тази битка. Със сигурност дългогодишният заместник на Доган разполага с информация и може да направи публично достояние доста нелицеприятни неща за лидера на ДПС. На този етап той с нищо не показва, че е склонен да използва това. Но първият знак беше даден с обвиненията за обвързаността на Доган с бившата Държавна сигурност.

"Когато прочетох досието, му се потресох, защото видях, че е предавал най-добрите си приятели", каза Дал. Това, което обаче не каза, е, че в досието има доноси на Доган и срещу него. 

Не случайно от централата на движението изобщо не съобщиха за напускането, а в сряда всички депутати на ДПС се направиха на изненадани. Първият коментар на говорителя Камен Костадинов беше, че Дал напуска ръководството, защото иска да прави алтернативна формация. Въпреки че бившият зам.-председател изрично декларира, че няма намерение да разцепва ДПС. Зад Дал вече застанаха учредителите на ДПС в Ловеч и представителят на движението в Турция Енвер Хатипоглу. Твърде вероятно е такава подкрепа да дойде и от други местни структури. По тази причина в ДПС има и различни мнения за това каква ще е оттук нататък реакцията на Доган. Една част от депутатите смятат, че Дал ще бъде изключен, защото лидерът на ДПС не търпи атаки персонално срещу него.

Други са на мнение, че спрямо Дал ръководството ще предприеме изпитаната в такива ситуации тактика на тоталното изолиране и заплахи към хората, които го подкрепят, всичко това на фона на тотално дискредитиране. И така, докато нароченият не напусне сам.

Опитен играч като Дал обаче едва ли се е хвърлил в атаката точно в този момент, без да има нещо предвид. Всичко това, което казва, е отдавна известно за Ахмед Доган – в крайна сметка всеки можеше да прочете досието му.Той очевидно се е прицелил в момента след президентските и местните избори, когато най-силно може да се усети спадащото влияние на движението. Макар че на местните избори ДПС все още ще може да прави различни безскрупулни сделки, особено в черноморските общини, на президентските ще се види как никой не иска Доган.