Обречени на инфлация

Всяка година инфлацията прави парите ни по-малко ценни и вдига цените на стоките и услугите, които купуваме. Което е най-малкото неприятно.
Когато поскъпването е устойчиво и в определени граници, то е дори здравословно за икономиката, защото насърчава потреблението, инвестициите и предприемачеството. А това води до по-голям брутен вътрешен продукт на страната и ни прави по-богати. Реално, а не само на цифри.
Къде е тази здравословна граница на инфлацията за България е трудно да се определи, защото зависи какво е моментното състояние на икономиката. Според повечето експерти годишно поскъпване до около 4% е приемливо.

Миналата година завърши с 4.5% инфлация, измерена по националната методология. Увеличението на цените обаче донякъде беше изненада, защото беше по-голямо от първоначалните прогнози. Немалка част от него беше "внесена" отвън чрез поскъпването на петрола и на храните на международните пазари. Сега очакванията са с продължаващото съживяване на икономиката тази тенденция да се пренесе и през 2011 г. Още повече че през следващите месеци предстои и увеличение на цените на електроенергията и водата.

Още по темата

Въпреки това и най-смелите икономически прогнози за следващата година са за едноцифрено поскъпване без големи ценови шокове. Причината – все още високата безработица и ниско потребление.

Какво движи цените

Когато преди 2-3 години стойността на основните хранителни продукти растеше, а петролът удари 150 долара за барел, инфлацията в България стигна до двуцифрени нива. В комбинация търсенето растеше заради увеличаващите се заплати и големия поток от капитали (под формата на инвестиции и кредити) към България.
Сега обстоятелствата са по-различни. "През 2010 г. основен принос за нарастването на общото ценово равнище имат четири стокови групи: храните (1.4 процентни пункта); алкохолните напитки и тютюневите изделия с (1.5 процентни пункта); цените на комуналните услуги (0.7 процентни пункта) и транспортните разходи (0.8 процентни пункта)", изчислява Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.
Според него инфлацията през 2010 г. почти изцяло бе "внесена" отвън и се дължи на вторични негативни ефекти, свързани с възстановяването на световната икономика и на завършване на процеса на хармонизирането на акцизите. "В същото време всички тези проинфлационни фактори не предизвикаха второстепенни негативни ефекти - пренасяйки се върху цените на останалите стокови групи. Причината е, че общото ниво на търсене в икономиката остана ниско", добавя Павлов.
Икономистите очакват подобна картина и през тази година – инфлация, движена от цените най-вече на стоки, които в кризите през 90-те години бяха известни като такива от първа необходимост - храни, петрол, комунални услуги. Ще поскъпва и тази част от вноса, която е във валути, различни от еврото (заради обезценяването на европейската валута).
"Ръст на цената на петрола от 10 долара на барел води до по-висока с 1 процентен пункт инфлация в България", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него, ако петролът отново стигне психологическата граница от 150 долара за барел, поскъпването през 2011 г. ще се увеличи подобно на годините преди кризата. Вероятността да стигнем тогавашните стойности на инфлация от 14% на година обаче е много малка, защото сега липсва натиск откъм пазара на труда. Няма и инвестиции, а кредитът все още е замръзнал. Това на теория допълнително свива търсенето на стоки и услуги от потребителите и запазва цените сравнително ниски.

Прогнозите

Годишна инфлация от около 5-6% през 2011 г. Това е най-песимистичната прогноза на икономистите, до които се допита "Капитал". Очакванията на правителството например са за 2.6% хармонизирана инфлация в края на годината и 3.7% средна за периода. Не по-различна е консенсусната прогноза на десет банки и финансови институции, изготвена през декември – тя е за 3.4% средногодишно поскъпване.
"Цените се определят спрямо търсенето и предлагането на стоки и услуги. Предлагането няма да се свие, а потреблението в България едва ли ще се засили много. Съответно няма фактори, които да накланят везните към прогноза за висока инфлация през годината", обяснява Невен Вълев, преподавател в Georgia State University. Според него световната инфлация също ще е ниска поради бавното възстановяване в САЩ и проблеми в Европа. В същото време по-голямото поскъпване, което в момента се наблюдава в Китай, няма да повиши световните нива на цените.
През декември обаче бе отчетена годишна инфлация в еврозоната от 2.2% - малко над нивото на стабилност, към което се стреми Европейската централна банка (ЕЦБ). Очакванията на експертите от банката са, че в краткосрочен план средногодишният ръст на цените в еврозоната ще е на нива между 1.3 и 2.3%, главно под натиска на нарастващите цени на суровините. Впоследствие това "вносно" поскъпване ще стихне. Но ще се появят нови стимули за увеличаване на цените - подобряващата се икономическа активност и бавно повишаване на разходите за труд. В дългосрочен план влияние ще имат и напечатаните от  Фед и ЕЦБ пари в стремежа им да възродят растежа в световната икономика.

Ефектите

По-високата инфлация има много негативни ефекти - тя кара икономическите субекти да поемат значително по-високи рискове и така увеличава целия системен риск. Може да намали и стимулите да се спестява, което в комбинация с ниски преки инвестиции ще забави възстановяването на икономиката.
"Хората отделят повече време да се занимават с това как да защитят богатството си от инфлацията. Това води до погрешно използване на ресурсите и цената за по-високата инфлация се заплаща под формата на по-ниска икономическа активност и следователно по-малък БВП, с произтичащите от това последици за заетостта и доходите", твърди Кристофор Павлов.
В сегашната ситуация, която поне засега според повечето експерти не предвещава особени инфлационни шокове, има и губещи, и печеливши. Негативен ще е ефектът за хората с ниски и средни постоянни доходи. Причината е, че основните им разходи (около 50%) са за стоки и услуги, които се очаква да поскъпнат най-много - храни и комунални услуги. При положение че не се очаква значително увеличение на заплатите през годината, по-високата инфлация допълнително ще намали покупателната способност на много от българите. Така тя се превръща в нещо като социален данък.
От по-високите цени на суровините обаче ще спечелят фирмите от добивната промишленост, които ще могат да реализират продукцията си по-изгодно. Ще са доволни и компаниите, които са взели кредити – ако банките не актуализират лихвите, дълговете им леко ще се обезценят. Най-тежко ще е за бизнесите, чиито суровини се вдигат, но не могат да увеличат крайните цени.
Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии българската икономика има големи резерви, с които може да компенсира част от инфлацията. "Ако енергийната ефективност на предприятията ни се увеличи, ще нарасне производителността на икономиката. Вследствие поскъпването на цените на енергийните ресурси ще се отрази в по-малка степен на икономиката", обяснява той.
От поскъпването ще е доволен и финансовият министър Симеон Дянков. Причината е, че при запазено потребление в бюджета ще има по-високи постъпления от ДДС и акцизи. "Друг е въпросът дали след това правителството ще реши да използва тези допълнителни проходи за свиване на дефицита (което ще донесе стабилност и инвестиции), или ще се изкуши да ги похарчи предизборно за по-високи заплати и пенсии. Това допълнително ще надуе инфлацията", коментира Георги Ангелов.

Изглежда неизбежно

В дългосрочна перспектива обаче България изглежда като страна, която е обречена да има по-висока инфлация от средната за страните в еврозоната. Причините са комплексни: освен през храните и горивата инфлацията се генерира и от догонването на цените в страните от Европейския съюз. Георги Ганев обяснява, че ефектът на тази конвергенция се оценява на между 0 и 4 процентни пункта на година. Освен това централните банки на страни във валутен борд не могат да провеждат самостоятелна монетарна политика. Следователно лихвите се определят от пазара, т.е. БНБ не може да увеличава или намалява парите в обращение чрез този инструмент подобно на ЕЦБ например.
Върху инфлацията влияят и някои особености на българския пазар. Все още има много сектори, в които конкуренцията е слаба заради преобладаващата роля на държавата. Такива примери са енергетиката, здравеопазването, образованието, общественият транспорт. Цените на услугите, които произвеждат тези предприятия, обикновено се определят или регулират от държавата и често противоречат на пазарната логика. Ирационално се държат дори и някои изцяло доминирани от частния сектор пазари - предлагащите дадена стока или услуга реагират много бавно на изменението в търсенето й. Например през миналата година цените на дрехи и обувки останаха високи, докато оборотите на търговците се свиха. В случая изборът на продавачите, противно на икономическата теория, бе да компенсират намаляващите си приходи чрез по-високи цени.
"Необходимо е да се подобри и регулирането на монополите и на полумонополните структури, за които се оказва твърде лесно да прехвърлят на крайните си клиенти цялото увеличение на разходите, пред които се изправят, без да правят достатъчно усилия да подобрят ефективността си. Ефектът - ресурсите в икономиката ще се насочват по-ефективно и в резултат цените за крайните клиенти ще намалеят", твърди Кристофор Павлов. Това ще доведе не само до по-добра производителност, но и до намаляване на цените. Което пък ще доведе до поне две добри новини - по-висок растеж на икономиката и по-бързото приемане на страната в еврозоната.