Разединени американски щати

Доскоро 9-годишната Кристина Грийн за много американци бе едно от "Лицата на надеждата" по името на книгата, посветена на децата като като нея, родени на 11 септември 2011 г. Това беше денят, в който Америка се питаше накъде трябва да поеме и поне за малко бе обединена както никога преди. От миналия уикенд слънчевото лице на Кристина се запечати в паметта на американците като символ на трагедията, разиграла се в Тусон, щата Аризона. Освен нея в стрелбата, открита от 22-годишния Джаред Лий Лофнър срещу представителя в долната камара на Конгреса Габриел Гифърдс, загинаха още петима. А други четиринайсет, сред които и самата Гифърдс, бяха ранени. Атентатът обаче не успя да обедини нацията, а напротив - разкри ясно колко дълбоко поляризирана е политиката в САЩ.

Едва новината за куршумите в Тусон бе съобщена от медиите и словесните схватки за това кой е виновен моментално придобиха силен политически оттенък. Дни след атаката мотивите на Джаред Лофнър продължават да са неясни и поне засега изглежда, че става въпрос по-скоро за психическо заболяване. Но в идеологически разделената Америка, където Републиканската партия току-що пое долната камара на Конгреса и кандидатпрезидентската кампания за 2012 г. вече неофициално стартира, атентатът стана повод за бурна дискусия кой е прекалил с тона в политическия дебат. И дали думите могат да убиват.

Въпреки че обърканият ум на Джаред Лофнър едва ли го е съзнавал, когато е избрал за мишена Габи Гифърдс, тя всъщност е от

Изчезващия вид политици в центъра

Като консервативен демократ Гифърдс представлява един предимно републикански район във Вашингтон и въпреки оспорвания междинен вот за Конгрес през есента бе преизбрана с ясно мнозинство. Ето защо идеологически оцветените реакции, залели медиите буквално часове след атентата, придават още по-горчив привкус на трагедията.

Популисткото движение "Чаено парти" и бившият кандидат за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин почти мигновено бяха посочени с пръст отляво като вдъхновители на Лофнър заради предишните им грозни словесни атаки срещу Гифърдс. Часове по-късно една от организациите от "Чаено парти" – Tea Party Nation, върна топката и обяви стрелеца за "ляв лунатик". Интернет пък загъмжа от съмненията на консерваторите, че администрацита на Барак Обама ще използва случая, за да заглуши популисткото движение.

Така в публичното пространство историята всъщност придоби два дискурса – какво точно се случи в Тусон и как една човешка трагедия се превръща в поредната ожесточена битка между двата края на политическия спектър. Поляризираните реакции повдигнаха и въпроса възможен ли е изобщо междупартиен компромис в един от най-критичните периоди в историята на САЩ – по време на тежка икономическа криза и ред международни предизвикателства пред страната като световен лидер.

"Американците са уморени от партизанщината", обяснява пред "Капитал" професорът по политология в Университета в Аризона Уилям Мишлър, "но от партизанщината на другата страна. Републиканците са уморени от демократите, демократите са уморени от републиканците. Точно в това е проблемът – двете страни казват, че искат компромис, но компромис за тях означава другият напълно да приеме техните изисквания. Уморени ли са американците от партизанщина? Да! Готови ли са намалят градуса на собствената си партизанщина? Отговорът е не", категоричен е професор Мишлър, който живее и преподава в Тусон.

Въпреки че в решението на Джаред Лофнър да открие стрелба с полуавтоматичен пистолет "Глок" пред супермаркета в града в Аризона очевидно няма нищо общо с безкрайните словесни схватки, идеологическото противопоставяне във Вашингтон има своята цена. Попадналата в задънена улица американска политика не може да намери решения, които биха имали огромно значение точно в случаи като този на Лофнър. По-силният контрол върху продажбата на оръжия и муниции е блокиран от десните. А повечето права на полицията и социалните служби, когато става въпрос за хора с психични заболявания със склонност към насилие, са табу за левите. Както коментира политическият наблюдател Джон Дикърсън в Slate.com, тонът на сегашната истерична дискусия и замерване с аргументи кой е виновен за трагедията в Тусон не е по-различен от този, с който вече се коментират и икономическите прогнози на Бюджетния офис към Конгреса.

Острата реторика и епичните идеологически битки всъщност не са

Нищо ново в американската политика

Още бащите - основатели на американската нация - Джон Адамс и Томас Джеферсън, шумно са се обвинявали един друг, че разрушават демокрацията. От друга страна, почти абсолютното право на свободно слово, гарантирано в първата поправка към конституцията, и липсата на строга партийна дисциплина създават невероятно отворен и динамичен предизборен процес.

Сега обаче дълбоката икономическа криза, възходът на новите медии и затлачването от десетилетия на реформи, важни за бъдещето на Америка, превърнаха публичния дебат в последните години в истинска окопна война. Мнозинството избиратели в центъра изпратиха Барак Обама в Белия дом точно заради обещанието му да води надпартийна политика. Малко повече от две години по-късно обаче тези надежди се оказаха трудно изпълними. Както показаха реакциите след атентата в Тусон, въпреки че официалните лидери на двете партии - новият председател на Конгреса Джон Бейнър и президентътБарак Обама, обещаха единство, твърдите бази вдясно и вляво далеч не са готови да намалят градуса на политическата реторика.

Затова въпреки обещанията след Тусон за нов по-цивилизован тон повечето наблюдатели не са оптимисти. "Общественият диалог е толкова идеологизиран, защото политиците установиха, че поляризиращата реторика работи - тя им помага да бъдат избрани. И ако нещо им помага да бъдат избрани, те ще продължават да го използват"Сигурно сега конгресмените ще понижат тона за малко, но като започнем да се приближаваме към президентските избори през 2012 г., ще видим още по-крайна реторика."

Всъщност силната политическа поляризация може би е закономерна. Освен в тежка рецесия американската икономика и общество сега се намират и в период на трансформация. Решенията, които ще бъдат взети днес за ролята на държавата, личната свобода и имиграционната политика, ще определят развитието на САЩ за много години напред. В тази ситуация, обяснимо, нито една от партиите не е готова да отстъпи твърде много.