Бурните протести, продължили повече от месец в Тунис, завършиха през уикенда с изненадващ преврат, наречен от медиите Жасминова революция (жасминът е национален символ на Тунис - бел.ред). Страната обаче е на ръба на хаоса, има подозрения, че хора на предишния режим стоят зад безредиците и мародерството, а няма гаранции, че ще последва демократизиране.
Няма данни за пострадали българи или блокирани в страната български туристи. Посолството в Тунис е посъветвало сънародниците ни засега да не излизат от домовете си.
Недоволството заради растящата безработица и високите цени доведе в петък да падането от власт на президента Зин ал Абидин бен Али след 23-годишно авторитарно управление. Тихомълком той избяга в Саудитска Арабия.
Въведени бяха извънредно положение и полицейски час. Армията излезе на улиците, за да успокои протестите. На места хора изградиха барикади, за да предпазят собствеността си от вандали.
В рамките на 48 часа в Тунис се смениха трима президенти - след напускането на Бен Али за кратко дългогодишният му приближен и настоящ премиер Мохамед Гануши се опита да поеме властта, но в крайна сметка се оказа, че по закон това трябва да стори председателят на парламента Фуад Мебаза.
В събота Мебаза положи клетва и възложи на премиера Гануши да състави правителство на "националното единство" в страна, където няма единна и организирана опозиция. По закон Мебаза има 60 дни, за да организира президентски избори.
Два месеца обаче са твърде кратък срок при сегашната ситуация, когато в арабската страна много неща трябва да се започнат от нулата. Преговорите за коалиционен кабинет може да продължат със седмици и да зациклят около разпределянето на постовете и съдбата на хора от досегашния режим.
Докато се запълваше вакуумът във властта, насилието из улиците постепенно отслабваше, но не престана напълно. Свидетели разказват, че хаотични престрелки са продължили и в събота през нощта. Десетки бяха убити в сблъсъците със силите на реда, а над 50 души загинаха в събота при пожари в два затвора.
"Ройтерс" отбелязва, че не е ясно кой стои зад продължаващите безредици. Високопоставен източник от армията е споделил, че вероятно това са хора на сваления президент Бен Али. В неделя имаше стрелба пред централната банка и пред сградата на главната опозиционна партия, а според полицията заловените нападатели са с шведски паспорти.
В. "Лос Анджелис таймс" отбелязва, че мнозина тунизийци подозират, че бившите членове на президентската охрана на Бен Али, неговите най-брутални адютанти в Министерството на вътрешните работи и верните му хора в управляващата партия Конституционно демократично събрание подклаждат метежите с надежда да дискредитират протестиращите.
Целта според в. "Лос Анджелис таймс" е да се оправдае въвеждането на строги мерки за сигурност и властта да остане в ръцете на приближените на бившия президент.
Западът реагира сдържано
Кризата в Тунис изненада Запада, където смятаха страната за оазис на стабилност. Франция, бивша колониална сила, която дълго време подкрепяше Бен Али, заяви, че роднините му не са добре дошли на френска територия. Правителството в Париж призова Тунис да организира колкото се може по-скоро свободни избори и обяви, че е предприело стъпки "за да гарантира, че ще бъдат блокирани всякакви съмнителни операции с тунизийски активи във Франция".
Говорител на Белия дом изрази надежда, че напускането на Бен Али ще даде на тунизийския народ право на глас в управлението и едни свободни и честни избори ще нанесат удар върху "Ал Кайда" в ислямския Магреб", а германският канцлер Ангела Меркел обеща подкрепата на ЕС за "истинска демокрация" в Тунис.
Либийският лидер Муамар Кадафи обвини прибързаността на тунизийците за възникналите кръвопролития.
Накъде ще поемат събитията?
Ще настъпи ли анархия?
Засега не, но следващите часове са решаващи, пише в свой анализ агенция "Ройтерс". Всичко ще зависи от това кой ще успее да събере по-голяма подкрепа – вандалите и бандите или властите. В неделя органите на реда, изглежда, започнаха да овладяват положението, но сп. "Икономист" предупреждава, че "засега властта в голяма степен остава в ръцете на стария режим".
Кой подстрекава към насилие?
Наивно би било да се очаква, че бившият президент Бен Али и неговият кръг ще се откажат лесно. Те все още имат силни позиции и какво да губят. Предполага се, че именно верните хора на Бен Али всяват хаос, за да си върнат властта. Арестът в неделя на Али Ел Сериати, ръководител на личната охрана на Бен Али, намалява шансовете за "контрареволюция".
Кога ще има правителство?
Премиерът Мохамед Гануши започна разговори за коалиционно правителство в събота, но според местни наблюдатели те едва ли ще бъдат лесни и бързи. Двама опозиционни лидери предупредиха, че два месеца за организиране на президентски избори са твърде кратък срок. Според "Ройтерс" лидерите имат право, защото от години опозицията в страната е изолирана и разпокъсана и ще й трябва време да мобилизира електорат. Възможни са нови протести, ако опозицията прецени, че не е добре представена в новото правителство.
Ролята на социалните медии
Протестите са необичайни и заради социалните медии като "Фейсбук" и "Туитър", през които те са организирани и подкрепяни, съобщи Си Ен Ен. Младите образовани тунизийци толкова добре използват интернет за каузите си, че правителството се принуди да блокира достъпа на блогъри и критици и да цензурира съдържанието им.
САЩ разкритикуваха миналата седмица прозападното правителство заради хакването на профилите и кражбата на пароли на тунизийски потребители - включително журналисти - на американски компании като "Фейсбук", "Гугъл" и "Яху". В интернет и на улиците веднага се появиха лозунги "Свободни от 404" (интернет код за "файлът не е намерен") и последва масово публикуване на снимкии видеокадри от протестите, независимо, че достъпът до YouTube е забранен в Тунис от ноември 2007 г.
Роля изиграха и документи от WikiLeaks, в които посланикът на САЩ се изумява от охолството в семейството на Бен Али. "Властите говорят за икономически успехи, но местните инвеститори бягат и това говори за много неща. Корупцията е станала като слон в стаята - всички говорят за нея и никой не признава за съществуването й", пише през 2009 г. посланик Робърт Годек.
Ще има ли ефект на доминото
Събитията в Тунис могат да предизвикат ефекта на доминото, подтиквайки към действия опозиционните движения и в други страни от Близкия изток, коментира вчера агенция "Ройтерс".
Мнозина араби виждат прилика между положението на тунизийците и тяхното собствено.
В Египет протестиращи се събраха през уикенда пред тунизийското посолство с викове "Мубарак е следващият" и "Бен Али, кажи на Мубарак, че самолетът чака и него!". Египет е много по-бедна и по-населена държава, чийто лидер Хосни Мубарак е на власт вече 30 години.
Прилики могат да се открият и с кралство Йордания, където неотдавна хиляди излязоха да протестират срещу поскъпването на храните, бедността и безработицата, но до насилие и арести не се стигна.
В Алжир в събота от раните си почина мъж, който се бил самозапалил пред правителствена сграда в четвъртък в знак на протест срещу липсата на работа и жилище. Медиите веднага направиха сравнение със същия инцидент, който взриви протестите в съседен Тунис.
Но малцина анализатори очакват арабските правителства да започнат да падат като комунистическите режими през 1989 г. "Ройтерс" коментира, че другите арабски държави вероятно разполагат с по-ефективни сили за сигурност или по-дълбоки джобове, за да отговорят на социалното недоволство, и допълва, че те нямат и "свадливите профсъюзи", които подкрепиха протестите в Тунис.
"Бунтът в Тунис е голяма изненада. Той показа, че нациите имат възможност да свалят деспотичните режими. В арабския свят може да се очаква ефектът на доминото", прогнозира Абделрахман Мансур, 23-годишен политически активист от Египет.
Не е ясно дали и кога ще настъпи този момент, отбелязва "Ройтерс", но допълва, че опитът на Тунис е показал как събитията могат бързо да наберат сила дори в държава със строги мерки за сигурност, която досега ефикасно е потискала недоволството.
източник: dnevnik.bg