ДС ли ще остане след нас, пита в блога си Царя

Страхът от тероризма и престъпността срещу страха от ограничаването на човешката свобода.

Можем ли чрез безконтролно подслушване и неизбежно съпътстващата го всеобща параноя да платим цената за малко, макар и временна, сигурност?

Дали сигурността във всеки неин смисъл оправдава ограничаването на личната свобода – това фундаментално право, залегнало в нашата Конституция, в Европейската конвенция за правата на човека, в основата на Обединена Европа.

"Възможно ли е почтените граждани да се чувстват сигурни и защитени, ако във всеки момент някой може да нахлуе в техния личен живот чрез подслушване, проследяване, контрол над интернет-кореспонденцията, заснемане? 

Могат ли хората в държавната администрация да работят ефективно, ако са в постоянен стрес дали някоя тяхна дума и стъпка, познанство няма да им навреди? Или е по-лесно нищо да не правят, за да се чувстват сигурни? 

Може ли бизнесът да се развива и да дърпа икономиката напред, ако се страхува, че конфиденциалната фирмена информация може да изтече в публичното пространство, да се използва за частни интереси или дори за изнудване? 

Могат ли в такава обстановка медиите да бъдат наистина свободни? Или е по-лесно да си наложат автоцензура, а това е по-страшно дори от цензурата?

В днешния свят няма универсални рецепти, но има редица примери, от които да се поучим. През последните години дори в утвърдени „стари”манипулацията на страховете на хората и неразумните аргументи”, защото те подхранват популизма.

Такава манипулация на страховете е и тезата, че в името на свободата и сигурността на гражданите е оправдано ограничаването на тяхната лична свобода и сигурност. Не ви ли се струва парадоксално?

От нас зависи дали най-накрая, след повече от 20 години, ще загърбим режима, в който проверката беше „висша форма на доверие”, а всеки по презумция бе виновен до доказване на противното, бе следен и дори умишлено злепоставян с доноси от специални агенти, а нерядко от свои колеги, от уж близки приятели, съседи и даже роднини. 

Ние избираме какво ще оставим на децата си — Държавна сигурност или свобода и лична сигурност. А свободата и сигурността идват заедно и неразделно с персонална отговорност и върховенство на закона, пред който държавните институции и служителите им, включително тези по сигурността, стоят наравно с гражданите. Защото свободата е избор и отговорността за този избор е на всеки един от нас.

„Тези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност”. Казал го е Бенджамин Франклин още през 1775 г. и мнозина си припомнят думите му, близо два века и половина по-късно. Да помислим върху това", завършва бившият премиер.