Скандалът с новия медиен закон в Унгария може да стане повод Европейската комисия да провери медийното законодателство във всички страни членки.
Идеята се оформи по време на дебат в комисиите за култура и за граждански свободи на Европейския парламент в Страсбург.
Будапеща, която в момента председателства ЕС, предизвика Брюксел с новия си медиен закон, задължаващ всички медии, включително онлайн медиите, блоговете и читателските форуми, да се регистрират, за да могат да работят.
Освен това те са задължени да отразяват "балансирано" националните и европейските новини, а назначен от премиера орган следи дали те спазват политическата коректност при отразяване на събитията.
Законът предвижда и задължението журналистите да разкриват източниците си при определени обстоятелства.
Еврокомисарят за цифровото общество Нели Крус отказва да предприеме действия срещу Унгария, преди да е сигурна, че европейските стандарти за журналистическа свобода се спазват в останалите страни.
"Моите експерти са запознати с националното право в страните и ние няма да предприемем действия срещу Унгария, затваряйки си очите за правилата в другите страни, защото това би било нечестно", каза Крус пред евродепутатите.
Европейската комисия е подложена на силен натиск от Европейската народна партия (ЕНП), която има мнозинство в Европарламента, да не предприема едностранни действия срещу Унгария.
Германският християндемократ Манфред Вебер предложи Еврокомисията да провери медийното законодателство във всичките 27 членки на ЕС.
Партиите от политическото семейство на Европейската народна партия настояват атаките срещу Унгария да бъдат преустановени или отложени до приключване на инспекцията на Еврокомисията, тъй като смятат, че те са политически мотивирани и отмъщение за загубата на последните избори в страната.
В същото време лидерът на социалистите, втората по големина група в Еворпейския парламент, Мартин Шулц писа на унгарския премиер Виктор Орбан с призив да оттегли закона, обвързвайки този акт с успеха на унгарското председателство.
Повечето депутатите извън ЕНП настояват за същото, тъй като се опасяват, че той ще сложи край на разследващата журналистика в Унгария.
Либералът София Ин т 'Велт коментира, че ЕС не бива да спира до Унгария и че трябва да използва случая да се захване по-сериозно с наблюдението на ситуацията със свободата на словото в страните членки и по-специално с гаранциите за избягване на самоцензура вследствие на недостатъчна защита на журналистите в медийното законодателство.
Еврокомисарят обеща да провери дали Брюксел има възможности да задълбочи мониторинга върху ситуацията със свободата на медиите в ЕС.
Според датския либерал Мортен Локехаард, който е докладчик за свободата на медиите, Брюксел няма технически възможности да мери свободата на словото.
Очаква се проблемът с медийните свободи в Унгария да превземе напълно насрочения в сряда в Страсбург дебат за приоритетите на унгарското председателство на ЕС, засенчвайки дискусиите по разширяването на Шенген.
Приемането на България и Румъния в безвизовото споразумение е една от главните цели, които Будапеща си поставя за шестмесечното си президентство на ЕС.
Пред депутатите в Страсбург Нели Крус разкри първите изводи от проверката на Европейската комисия на новия медиен закон в Унгария.
В тях се посочва, че са открити проблеми и несъответствия и че те са свързани най-вече с процедурата за регистрация на медиите, с неясни дефиниции и с политическата обвързаност на членовете на медийния орган.
Крус посочи, че корекции в закона ще се наложат, за да отговори той на европейските стандарти, и призова унгарския премиер Виктор Орбан да изпълни обещанието си да ги направи.
Според унгарския вицепремиер Тибор Наврашиш, който също участва в дебата в Страсбург, изтъкнатите от Еврокомисията проблеми са били известни на унгарските законодатели още преди те да приемат закона.
Будапеща обаче е готова да коригира най-неприемливите текстове.
Вицепремиерът защити закона, настоявайки, че медиите, които не са доволни от решенията на правителствения орган, могат да обжалват пред съда.