Македонският език е под натиск. В чужбина го оспорват, но и в самата Македония, в медиите и във всекидневното общуване, той понася удари. Може да се каже, че езикът ерозира – като лексика и като литературна значимост, пише в репортаж на Дойче веле.
Тези дни в защита на македонския език публично се обявиха писатели, редактори и езиковеди.
"Езикът е нашата идентичност, независимо, че в Брюксел го определиха само като "държавен", а в документи на ООН го изтриха като техническа грешка. Тъкмо срещу това ние реагираме като писатели, срещу манипулациите на европейската и международната дипломация" - казва заместник-председателят на македонския ПЕН-клуб Ефтим Клетников.
"Може би това понятие е пресилено, но аз го наричам геноцид срещу един народ. Защото ако заличите идентичността на един народ чрез името, вие всъщност сте заличили и самия народ. Перфидни са методите на една Европа, която нарича нашия език "държавен" - защо не нарече френския или немския така? Защо тези езици не изчезнат от документите на ООН?", пита поетът и преводач Клетников.
Но битката за литературния език, за важността и за богатството на македонския, сякаш се губи и на свой терен, предупреждават авторите, редакторите и експертите от Института "Кръсте Мисирков".
Журналистите, политиците, преводачите, издателите – всички те в надпревара с времето, поради безпаричието или заради липсата на литературна култура, все повече провинциализират езика, пълнят го с жаргон или диалекти, които имат само местно значение, смятат македонските учени.
"Свидетели сме на голямо понижаване на нивото на македонския литературен език, на граматиката и произношението. Зле му влияят както електронните медии, така и нередактираните книги и преводи, но и политиците, които в публичните си изяви понякога използват махленски речник ", казва Симона Груевска-Маджовска от Института за литература и език.