Балканската музика – толкова близка, а толкова далечна

Балканските народи, в много отношения така различни едни от други, са преминали през учудващо много еднакви етапи от своето развитие – войни, робство, съюзи и предателства, страдания и победи. Вероятно защото съдбата на всяка балканска държава винаги е била преплетена с тази на другите, и музиката ни си прилича. А тя винаги е била изключително важна за уникалната идентичност на региона.Балканската музика има душа, която събира в себе си преживяното през вековете и промененото през настоящето. Тя е уникална със своята енергия и очароваща с дълбочината, която може да носи.

Балканската музика обаче, както всичко, се променя с времето. Днес тя запазва своя традиционен облик в лицето на фолклора, но и се заявява в един по-осъвременен вариант, който навсякъде звучи почти идентично. И въпреки че става въпрос за изкуство, не трябва да забравяме факта, че говорим за Балканите – мястото, където всичко е подвластно на историята. Музиката не прави изключение.

Неоспорим факт е, че при днешната балканска музика има една особеност – тя се развива изключително силно на вътрешния пазар на страните от бивша Югославия.Бившите юго републики, макар много от тях в политически и социален аспект да имат напрегнати отношения, успяха да запазят целостта на едно вътрешно пространство, което да улеснява културните връзки помежду им. Това с пълна сила се отнася за музиката.

Постоянно изпълнители от Сърбия, Хърватия, Босна, Македония и Черна гора гастролират из изброените страни за концерти, участия и медийни изяви. Този общ пазар не е малък и спомага за развитието на сериозни и качествени звезди от регионален мащаб.

Както става ясно обаче, за съжаление България не е сред „печелившите”. Тъй като стараната ни не е била част от Югославия, за нас този пазар е почти недостъпен.Интересът от страна на другите ни балкански „събратя” към българските изпълнители е сравнително слаб. Същото важи и за нас – на родна земя са относително непознати едни от най-актуалните имена на балканската музикална сцена – Северина, Дино Мерлин, Каролина, Елена Ристеска, Йелена Томашевич, Желко Йоксимович, Хари Мата Хари, та дори и великият Тоше Проески, който за съжаление си отиде без време. Имената на тези изпълнители са познати само на ограничен брой родни меломани. Това обяснява и защо много от тях никога и не са стъпвали на българска сцена. Тук са по-популярни предимно певци, навлезли у нас със сръбската турбо-фолк вълна, заляла ни по времето, когато режимът не позволяваше развитието на български поп-фолк – Цеца, Лепа Брена, Горан Брегович и др.

Вярно, че от време на време някой сръбски или хърватски хит става слушан и у нас, но това са спорадични случаи, които популяризират по-скоро отделни песни, отколкото изпълнители.

Обратната страна на нещата не е по-различна. Българските изпълнители не са от най-известните в региона. Единствено Рени се опитва да пробие целенасочено на сръбския пазар, но успехът й далеч не е толкова масов, колкото би могло. По балканските форуми като че ли призът най-популярен български певец печели Азис, но и той не се е наложил като изпълнител в региона. Останалите членове на бг поп-фолк навалицата бележат още по-скромни постижения.

Така България остава изолирана от балканския музикален пазар. Умишлено не правя паралел с Гърция и Румъния, защото при тях ситуацията е друга, те не са славянски държави, а пък ние сме – също както останалите екс югорепублики. Ето защо потенциал за пласмент има – нито езиковата бариера е пречка, нито качеството на продукцията ни. Българската музика в нейната „балканска” форма не е в никакъв случай по-лоша от тази в Македония, Сърбия или Босна. Изпълнителите ни също не са по-малко гласовити (като изключим, естествено, тези, чиито плейбеци могат да започнат самостоятелна кариера).

Липсва обаче желание. Родните ни „звезди” винаги започват да мечтаят за „голяма кариера”, набелязвайки си директно Западна Европа и Америка. И никой не се сеща да се обърне съвсем малко по на запад – към останалите Балкани. Този пазар е достатъчно перспективен и рентабилен, а при подходящи и достатъчни усилия, шансът ни да пробием там е една идея по-голям.

Защото музикалната изолация на България ни вреди. Изпълнители от Западните Балкани се събират за общи каузи и кампании – България я няма. Участват на балкански фестивали – България я няма. Идва време за „Евровизия”, и макар иначе да не могат да се понасят, съставните части на бивша Югославия гласуват една за друга и се придвижват напред. За България никой не гласува. А и ние не гласуваме за тях – обикновено даваме по едно рамо само на Гърция или Турция...

Това положение е добре да се промени, защото ние самите сме най-заинтересовани. Родните ни изпълнители не се чувстват приобщени към „балканското” и това ги обрича завинаги да си останат повече или по-малко популярни единствено в рамките на нашия скромен пазар. Има и друго – музиката може да бъде също така и оръжие на дипломацията. Престижът на България би бил много по-голям, ако „съседите” ни познават повече и знаят за постиженията ни. Хубаво е да осъзнаем своята регионална перспектива на всички нива – политическо, социално и културно, защото това, че сме се родили тук, на Балканите, си има своите предимства и е добре да ги използваме.

И все пак, много е вероятно вече да сме поели по пътя на промяната. През 2005 г. беше създадена музикалната телевизия Балканика, излъчваща клипове на изпълнители от всички балкански държави плюс Турция. Забележете – Балканика е български проект. И е единствен по рода си. Никога досега не беше създавано такова музикално телевизионно обединение на всички държави от региона. Това е изключително начинание, чрез което най-после можем да популяризираме своите изпълнители, а и да направим сравнение с музикалните постижения на останалите комшии. Редно е да се радваме, че тази идея е българска и че тя има потенциала да постави началото на BG music инвазията на Балканите.