Какво изпускаме с Шенген

Ако застанете на гарата в Лил, Франция - междинна спирка за влаковете "Евростар", свързващи Брюксел и Париж с Лондон, ще разберете, че това, от което се лишаваме, оставайки за неопределено време извън Шенген, е това, което най-много ни липсва - качество на живота.

В Лил само на няколко метра можете да видите Шенген в действие. В дъното на гарата дълга опашка от хора, натоварени с куфари, чанти и всякакви други форми багаж, стиснали здраво в ръка международния си паспорт, се извива пред граничното гише. Нарочен служител проверява паспортите и билетите, за да ускори преминаването и да успокоява изнервените. Пътниците са извикани един час преди пристигането на влака и са притеснени от бързането, от напрежението дали са взели всичко, което им е необходимо, за да напуснат Шенген. Те отиват в Лондон, столицата на Великобритания - една от петте държави извън безвизовото пространство. Най-накрая проверката приключва и те се спускат на перона, ограден с метална ограда и бодлива тел.

Срещу тях, на съседния перон безгрижно се размотават пътниците, които ще вземат същия влак, но в обратната посока (разписанието е направено като че ли нарочно за урок по Шенген). Тези пътници трябва да дойдат минута-две преди пристигането на влака и единственото изискване към тях е да имат билет. Те не минават на паспортна проверка, не се редят на опашка и не си губят времето, защото са във Франция, която е член на Шенген и в най-лошия случай отиват в съседна Белгия, в която е част от същата общност.

Безспорно някога, може би дори още през 2012 г., България също ще стане част от Шенгенското безвизово пространство. Но това няма да се случи в срока, който сами си поставихме – март 2011 г., а това не е никак добре.

Защо?

България е член на Европейския съюз от четири години. Въпреки това нейните граждани говорят с отчаяние за живота си, чувстват се неуютно в собствените си градове, където са обградени от семействата и приятелите си, и пак поглеждат навън. Към Европа. Но Европа не е навън. Ние сме част от нея.

Влизането в Шенген е задължение на всяка страна членка, за да може тя пълноценно да използва правата си и да изпълнява задълженията си.
Оставането извън Шенген няма да подобри качеството на членството. Заради слаба развитост, недостига на компетентна администрация, а и на амбиции България не се възползва от всички възможности, които й дава съюза. Не прилага много от неговите политики (отказа се и от кандидатстване за еврото) и Шенген е само една от тях.

Българите отдавна не са удържали голяма победа, дори на спортното поле, която да подхрани усещането, че страната им се чувства добре в кожата, която сама си избра преди 20 г. – да бъде част от Европейския съюз и НАТО.

Влизането в Шенген би могло да стане такъв повод за национално съпричастие, но вече е почти сигурно, че едва ли ще се случи. Скоро. И се по-малко са хората, които могат да заложат името си за датата, в която това може да стане.

Както винаги, извинения има много и отново най-виновно е правителството, защото то държи лостовете на управлението. Факт е, че беше позволено и доколкото се вижда, без бой, други съображения като политическа целесъобразност да заменят ясните технически критерии на входа на Шенген. Смирено беше прието искането на Франция и Германия за отлагане, докато се преодолеят липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, проявите на корупция на различни нива и устойчивостта на предизвикващата безпокойство организирана престъпност (от писмото на министрите вътрешните работи до Европейската комисия и Съвета на ЕС).
В този случай остава неясно например колко рушвета на 10 000 граждани са допустими за Шенген и от колко нагоре ставаме неподготвени, което може да се използва за безкрайно отлагане на приема, и вкарва страната в политическа процедура, чийто изход е неясен като критерии и срокове.

Какво е Шенген?

Свободна зона за пътуване между страните, подписали споразумението в Шенген (1985), в която не се прилага граничен контрол и действа засилено сътрудничество между полицейските и други органи за сигурност. Обща Шенгенска система за издаване на визи. 

Членки на зоната са всички държави-членки на ЕС, с изключение на Великобритания и Ирландия, които не желаят да отворят напълно границите си, и Кипър – заради разделението на острова. Андора и германските острови Хелиголанд са извън границите на споразумението. Швейцария, Норвегия, Лихтенщайн и Исландия, са част от Шенген, въпреки, че не са член на ЕС. България и Румъния сами се задължиха при влизането си в ЕС да станат част от безвизовата общност от март 2011.

Какви са критериите?

Технически изисквания, свързани с проверки и контрол на външните граници, издаването на визи, капацитет за полицейско сътрудничество, защита на данните, биометрични паспорти, включване и способност за работа с шенгенската информационна система.

Какво изпускаме заради отлагането?

• Изискването на международни паспорти за пътуване няма да бъде върнато и движението в ЕС на българи ще продължи по същия начин, като те ще могат да престояват до 90 дни в рамките 12 месеца в държава от Шенгенското споразумение. При поискване, трябва да са в състояние да предоставят информация, че имат достатъчно средства за издръжка в страната, в която пребивават.
• Това ще продължи да създава затруднения на хората в пограничните райони, чийто бизнес е свързан с пресичането на границите.
• Обикновените пътници ще продължат да губят часове от времето си, за да очакват граничните проверки при влизането в Шенген. Те ще трябва да се явяват поне 30 минути по-рано от останалите пасажери, за да бъдат проверявани.
• Ще минават през различни, най-често отдалечени терминали на летищата и гарите, което ще изяжда от времето им и ще им предизвиква други неудобства.
•  Въпреки, че България едностранно въведе Шенгенската информационна система, ШИС, която позволява във всяко полицейско управление да има достъп до обща база данни за открадната собственост и за издирване на изчезнали лица или заподозрени в престъпления, българите няма да имат формално право да се ползват от данните в системата. ШИС съдържа информация за лица с отказан достъп до ЕС, откраднати автомобили, съдебни производства и за изчезнали хора, контрабандни стоки, бегълци от правосъдието, свързвайки полицейските компютри на цялата територия на зоната. Великобритания и Ирландия участват в ШИС.
• Оставането извън Шенген всъщност ще направи най-щастливи хората, които живеят на ръба на закона, защото споразумението предвижда те да бъдат преследвани от полицията на територията на цялата зона. Шенгенското споразумение позволява на полицията да преследва заподозрени в престъпление. България ще продължи да бъде удобно убежище за такива хора.
• Няма да се улесни участието на България в общите усилия за борба с наркопрестъплeнията и трафика на оръжие, които са част от споразумението Шенген.
• Ще се ограничат възможностите на органите, които се борят с престъпността да преследват и разкриват престъпления, извършени на територията на други страни, членки в Шенген, с които в противен случай биха споделяли общи бази данни.
• Въпреки засиления приток на емигранти през Турция, България няма да може да се възползва от европейката солидарност, за да се справи със завишените нужди за приютяването, устройването и евентуалното връщане на тези хора.

Докато още сме отвън

България може да разчита на по-облекчен визов режим със страни извън Шенген, които са традиционен източник на туристи като Русия, Украйна, Турция, Македония и Албания.

След влизането в Шенген България ще стане официално външна граница в ЕС и ще поеме засиления приток на емигранти от Африка, Азия и арабските страни. По данни на Гърция в момента те напират най-вече от Турция като почти 80% от нелегалните емигранти в момента проникват в ЕС през тази граница. България има най-дълга, 259-км. сухопътна граница с Турция.