Не Инджи, а Индже!

Сблъсках се с доста интересна и знакова случка. Или поне за мен беше такава. Става дума за млада майка, невръстно дете и една стряскаща тенденция на културен упадък.

Разказът не е пространен, не е изпълнен с драматични обрати и не прилича на сериал. Може дори да не ви впечатли.

Случката се окончава в една проста реплика на млада майка към дете, в миг когато то споделя как баба му прочела разказа "Индже" от цикъла "Старопланински легенди" на Йордан Йовков. "Не Индже, майко. Инджи се казва" (!?!)  - заявила с укорителен и леко объркан поглед майката, за да поправи с невинно потупване по рамото малчугана.

Едно изречение, а сякаш съдържа всичко за последните краски на поведенческия ни модел...

За хората, които нямат представа какво или по-точно коя е Инджи, а си спомнят само за един от най-прославените ни хайдути, тази реплика сигурно буди недоумение. За всички запознати с главната героиня от турския сериал "Перла" учудата едва ли е по-малка.

Споделянето на този факт не цели по никакъв начин прокарването на тезата, че турските сериали са съвременен вариант на робство. Напротив!

Защо ли?

Ами най-малкото, защото всеки от нас има право на избор дали да гледа или не. А щом имаме право на свободен избор, е лицемерно да говорим за "телевизионно робство".

Бедата е, че въпреки този избор оставаме в същия коридор на забрава.

Аз лично не бих се съгласил, защото за какво бъдеще си говорим, когато поправяме Индже с Инджи. За това обаче не е виновна Турция, нито сериалите й. Виновни сме ние, че се самозаличаваме и претопяваме в потока на едно безлико общество. И не става въпрос за това, че тази "невинна" реплика е олицетворение на държавата ни или дали познанието за Индже войвода ще ни направи по-богати.

Става въпрос за това, че под напора на консуматорските общества бавно се превръщаме в идеалните парченца на един политически пъзел. В него колкото по-малко се замисляме за разликата между Индже и Инджи, толкова по-лесно ще им е на властимащите да ни манипулират и лъжат. Толкова по-бедно ще живеем и толкова по-често ще се задоволяваме с малкото, което имаме. Ще се усмихваме на героите от ТВ екрана и ще горим книгите, за да стоплим с тях телата си.

Индже, а не Инджи му трябва на българина.

Старото поколение и неговите ценности се отдръпват и бавно умират, а бъдеще без минало няма как да има. За да има и за да гледаме напред, трябва да се поогледаме и около нас. Гледката често не е приятна. Гледката често буди възмущение. Но нека се опитваме по-рядко да отвръщаме глава и когато чуем за Индже и Инджи да направим верния избор. Звучи невинно и наивно, но е показателно. Ако не се съхраним, няма как да се борим. Времето и историята ни шамаросват с доказателства за това.

За да не стигнем до там, че след години търсачката Google да извежда Индже като грешка и да дава предположения с името на Инджи, покажете днес на децата си каква е разликата и какво е по-важно да знаят.

За да спрат учителките от детските градини да се изумяват от манията по сапунките. За да не се превъплъщават малчуганите вместо в герои от любими приказки – в ролите на Инджи, Мехмед или някой друг персонаж от сапунка.

И не излизайте с довода, че от герои като тези може да се научи само добро. Отлепете децата от телевизорите, себе си също... Светът не е заключен там. Нещо друго остава затворено и забравено. Не Инджи, а Индже!