Антония Първанова – отличникът сред евродепутатите ни

Най-много доклади пред ЕП, 26 на брой, е изнесъл евродепутатът Антония Първанова. Това стана ясно по време на дискусия на тема „България в ЕП - Година I".

Следват я Мария Неделчева от ЕНП с 12, а с по 8 доклада за една година се „разписват" Филиз Хюсменова, Ивайло Калфин и Евгени Кирилов.

Най-много питания в пленарна зала на ЕП е отправила пак Антония Първанова - 13. Следва я Илияна Йотова с 12 въпроса.

Кристиян Вигенин пък е първенец след българските евродепутати по изнесени речи - 16 за една година. С 14 е Мария Неделчева, Антония Първанова е на трета позиция с 12 изказвания.

Без отсъствия от ЕП е единствено социалистът Евгени Кирилов. Следват го Надежда Неински, която е присъствала 98,11% и Антония Първанова с 96% присъствие. Най-често са отсъствали Слави Бинев, Димитър Стоянов и Станимир Илчев.

Европа е политическо джудже, изтъкна Андрей Ковачев от ГЕРБ. България по думите му не е добре представена в ЕК и Секретариата, откъдето ще дойдат 60% от служителите в Европейската дипломатическа служба, която съвсем скоро трябва да заработи.

Накъде върви ЕС по отношение на икономическата политика, как отговаря на икономическата криза, дали трябва да има два механизма за реакция на кризата - един за страните от еврозоната и втори за страните извън нея. Тези въпроси пред участниците в дискусията постави Ивайло Калфин.

Европейските системи за финансов контрол не работят, посочи още той, но подчерта, че има напредък в последните месеци за затягане на контрола. Има нови механизми за координация на бюджетните политики, каза още Калфин.

Според него страната ни има много да наваксва по отношение на европейските политики и на участието си в тях. Той призова това, което очакваме от ЕС да не са само евросубсидии за нашата икономиката, а реално участие във формирането на европейките политики.

Европейската регионална политика създаде нови приоритети - така нар. макрорегиони, заяви от своя страна и Филиз Хюсменова. За подпомагане на по-изостанали региони в помощ идва Дунавската стратегия.

Най-слабо развитите региони в ЕС са у нас по поречието на река Дунав, обясни още Хюсменова. По Дунавската стратегия до 2013-а година потокът от средства, който може да бъде вложен в изоставащите региони, е в размер на 347 млрд. евро.

Европейската селскостопанска политика не отговаря на съвременните предизвикателства, смята Мария Неделчева. Според нея въпросът, на който страната ни трябва да си отговори, е дали ще запази настоящия стълб на общата селскостопанска политика. Въпросът пред общността пък е дали да се изравнят субсидиите между старите и новите членки.

Едно от основните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, е безработицата. В някои страни членки тя достига 20%, обясни Илияна Йотова.
Сериозно е нивото на безработицата сред младите хора, алармира още тя. Една от посоките, в които работи ЕС, е да се разреши проблемът с хората в т. нар. несигурни договори. Това са хората, ангажирани в сезонната заетост. Не всички страни членки обаче имат този проблем.

Европейската инициатива в тази посока е законодателството да е еднакво за всички - за хората с постоянна заетост и за тези с временна заетост.
ЕС обмисля да се осигури работа на завършващите - ако 4 месеца след завършването си младежът все още не си е намерил работа, такава да му бъде осигурена или да му се осигури възможност за преквалификация.