Взривни ефекти

Взривът на московското летище Домодедово, който причини смъртта на 35 души, засега е последният от поредица атентати, които периодично се извършват в Русия. Естествено, след всяко подобно събитие, и политици, и експерти, без да се говори за обикновените граждани, задават въпросите – защо това се е случило и как трагедията е можела да бъде избегната?
Първото, което идва на ум, е недостатъчната степен на сигурност на летище Домодедово. Хората, които са били на летището, могат да потвърдят, че достъпът до него е абсолютно свободен. Системите за проверка на хората и багажа, въпреки че ги има, не се използват. Впрочем, подобно е положението и на другите московски летища.

На Шереметиево също може да се влезе свободно, а в зоните за заминаване на пътниците за летището на Беларуската гара няма устройства за проверка и обучен персонал.

Несъмнено, в руските условия съществуват два основни нерешени проблема, които създават условия за тероризъм – липсата на система за общогражданска сигурност, подобна на тази в Израел, и тежките социални и икономически проблеми в Северен Кавказ. 

Въпреки наличието на многобройни специални служби, които в съвременна Русия са много повече от тези по времето на СССР, от тяхната работа има още много какво да се желае, съдейки по продължаващите взривове в столицата и в Южния федерален окръг. В този ред на мисли може да се съгласим с мнението на ветерана от спецподразделението „Алфа” Сергей Гончаров за това, че руските специални служби не провеждат „сериозна оперативна работа по места, особено в зоната на Северен Кавказ, и я няма тази агентура, която е съществувала по време на СССР. Без това никакви действия, никакви заплахи, никакви призиви и никакви мерки за контрол не могат да донесат резултати”. Очевидно, руските спецслужби не разполагат с подобна агентура и в Москва. 

По-сериозният проблем е общата икономическа и политическа ситуация в Северен Кавказ. Липсата на работа и клановата борба подхранват тероризма. Добре помним, че през миналата година бе създаден Севернокавказки федерален окръг и беше предложен бизнес подход за решаване на проблемите в региона. В региона бе изпратен един от най-ефективните руски мениджъри – бившият ръководител на Красноярски край Александър Хлопонин. Но мащабът и сложността на проблемите, с които той се сблъска, са толкова големи, че е невъзможно да бъдат постигнати бързи и положителни резултати. Освен това се създава впечатлението, че руските политици не разполагат със средства за провеждането на дългосрочна стратегия в региона. 

Но проблемът не е само в липсата на инвестиции и тежкото икономическо положение. Както посочват представители на силовите структури, за региона са характерни разцвет на корупцията и такива местни обичаи като шуробаджанащината, които по съветско време не са били толкова разпространени.

Шуробаджанащината се е разпространила във всички сфери на националните републики в този регион и пречи на борбата с корупцията, с икономическите престъпления и с тероризма. 

Но под една или друга форма, шуробаджанащината е характерна за цялото руско общество. Просто в района на Кавказ тя придобива най-уродливите форми, които стават опасни за цяла Русия. А това вече е проблем на духовното здраве на обществото и да се реши, след като „печеленето на пари” се е превърнало в национална идея, е невъзможно.