Езикът на омразата се връща в бившата Югославска Република Македония?

Колкото и странно да звучи, главата на (непризнатата) Македонска православна църква (МПЦ) архиепископ Стефан разкритикува в коледно интервю за медиите младата майка Спаска Митрова, която беше тормозена от властите в Скопие за придобитото си българско гражданство. Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб в Скопие, разглежда въпроса.

Този коментар е изпратен за EurActiv от Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб в Скопие.

"Като да е най-важен морален проблем за хората в страната, архиепископ Стефан заяви, че Спаска Митрова принадлежи към "отпъдниците, предателите и изродите".

Това стана на фона на решението на Софийския апелативен съд да освободи арестувания православен епископ Йован Вранишковски, двоен македонски и сръбски гражданин, отхвърляйки по такъв начин искането на БЮРМ за екстрадицията му заради предполагаеми финансови злоупотреби. Решението на съда в България се основава на очакваните политически репресии ако Йован се завърне в БЮРМ.

„...Той [владиката Йован Вранишовски] отдавна е по свой начин Спаска за МПЦ и това, което реши Апелативният съд в София, само потвърждава, че винаги получават поддръжка отпадъците, предателите и изродите...”, заяви архиепископ Стефан.

Някои мои сънародници казват, че от времената на средновековната инквизиция такива нехристиянски думи не са били произнасяни от действащ свещеник, а още по-малко от църковен глава и духовен пастир.

Други считат, че възмутителното изказване на архиепископ Стефан е още едно ярко доказателство, че в Македония продължава да господства пост-югославска тоталитарна социално-политическа система, където инакомислието се наказва със затворничество, уволнение от работа, публично анатемосване, физически и психически тормоз. Смятам, че тези становища са правилни.

През последните две години Спаска Митрова стана символ на смелостта и човешкото достойнство в борбата срещу етническата дискриминация на българите в Македония.

Сагата на Спаска Митрова, млада българска майка от Република Македония, започна през 2009 г., когато тя беше хвърлена зад решетките на зловещия затвор Идризово, близо до Скопие, под смехотворния претекст че не осигурявала на бившия си съпруг подходящо настаняване в дома на родителите й винаги, когато той идва да посети малката им дъщеричка.

Освен това, невръстната дъщеричка на г-жа Митрова беше насилствено отнета, последвано от безкрайна серия от съдебни дела за родителски права, придружени със злобни заплахи и публични анатеми в медиите – всичко това защото тя публично обяви българската си националност.

Македонските власти безскрупулно подтискат множество други дисиденти и активисти на гражданското общество само защото те публично са говорили за българските си национални чувства. Публичното изразяване на българска национална принадлежност винаги е било престъпление в тази страна (от началото на Югославската ера до днес).

Като примери от последните няколко години, могат да бъдат споменати два такива случая с ръководители и активни членове на Българския културен клуб – Скопие. Инженер Мирослав Ризински беше осъден през 2007 г. на три години затвор, в резултат на непрозрачен и силно политизиран съдебен процес, след като той отказа да служи на разузнавателните служби на БЮРМ, които се опитаха да го завербуват като техен агент за да шпионира колегите и приятелите си.

Най-новото нарушение е случая с г-н Миле Йованоски (социален работник в Дневния център за детски грижи в гр. Прилеп), който беше арогантно уволнен от работа през 2010 г., макар да беше сред малцината служители, чието образование и професионална квалификация перфектно отговарят на изискванията за длъжността.

Скандалното поведение на архиепископ Стефан идва след като той безцеремонно присвои за непризнатата канонично МПЦ свещенното име и историческото наследство на Българската Охридска патриаршия и архиепископия и лично си присвои светите титли на Охридските архиепископи, хитро пропускайки последната част от истинската им титла "и на цяла България".

Създаването на МПЦ е единственият случай в света, където религиозна институция е била основана с решение на комунистическата партия (през 1967г.). Оттогава МПЦ остава непризната от всички православни църкви по света.

Това е много малко вероятно да се промени скоро, тъй като МПЦ е активен пропагандатор и поддръжник на много смехотворни проекти на македонските власти, претендиращи за наследството на антична цивилизация с естествено превъзходство над държавите наоколо.

През 2008 г. архиепископът на МПЦ лично благослови необичайна делегация от Северен Пакистан – мюсюлманския принц Газанфар Али Кан, съпругата му принцеса Рани Атика и техния антураж.

Както посочва "Файненшъл таймс", членовете на племето Хунза, мюсюлмани в преобладаващата си част, никога не бяха чували за съвременна Македония допреди 14 години. Въпреки това, те бяха поканени и еуфорично посрещнати от министър- председателя Никола Груевски, както и отличени с най-високите държавни награди като наследници на Александър Велики и управници на днешна Македония.

Същевременно МПЦ подкрепи едно скандално расистко видео, наречено "Македонска молитва" (излъчвано по националната телевизия), което твърди, че човешката раса произлиза от така наречените "Македоноиди", населявали планетата между Атлантическия океан и Японското море.

За да помогне на властите да разрешат кризата на етническия идентитет и да осигурят „исторически-обосновани” аргументи в спора за името с Гърция, МПЦ въвежда и популяризира нехристиянски езически символи и ритуали в православните църкви в Македония (например Слънцето от Вергина и Розетския камък), докато множество гробища, стенописи и артефакти, които принадлежат на българското културно-историческо наследство на тези земи от ранното Средновековие досега, са напълно разрушени и изоставени.

Както подчертават последните Европейски доклади, т. нар. "антиквизация", която властите насилствено налагат на населението "отгоре-надолу”, създава вътрешни разделения в обществото и заплашва регионалната стабилност.

Последните социологически проучвания откриват голям брой евроскептици в БЮРМ, които се увеличават в резултат на безкрайната носталгична про-югославска пропаганда, провеждана от преки наследници на покойните диктатори Тито и Милошевич.

Въпреки това, все още има значителен брой македонски граждани, коитоадмирират евро-атлантическата интеграция. В най-близко бъдеще ще видим коя от двете групи ще надделее.

Докато МПЦ се обръща към сестринските православни църкви по света в опитите си да получи канонично признание, наблюдателите иронично отбелязват, че най-новите примери за долнопробен говор на омразата от страна на архиепископ Стефан предполагат по-близка връзка с Ку Клукс Клан, отколкото с всяка друга християнска деноминация на планетата."