Борисов окончателно загуби "Синята коалиция"

В бъдеще Борисов може да открадне още някой депутат на РЗС, но не може да спечели сините, дори да им предложи министерски кресла.

Отношенията между ГЕРБ и "Синята коалиция" винаги са били комплицирани още от началото на мандата. След вота на доверие, който премиерът Бойко Борисов поиска, обаче тези отношения заприличаха на судоку с повишена трудност.

Не беше кой знае каква новина, че сините гласуваха "въздържал се". Депутатите от ДСБ и СДС гласуваха по този начин и при приемането на бюджета, което също си е своеобразен вот на доверие. По-интересното, което се случи, е, че Борисов в прав текст заяви, че се нуждае от подкрепата на "Синята коалиция". И че се чувства предаден, защото нямало изобщо да сформира кабинет, ако не еимал синята подкрепа в началото на мандата.

Да оставим настрана факта, че с това изказване Борисов - в типичния му грубоват стил - обиди верните си партньори от "Атака". Всъщност той може да си позволи да прави с тях, каквото си поиска, тъй като в последните седмици Волен Сидеров отново се изживява като пудела на Бойко. Очевидно обаче Борисов е разбрал, че сините въпреки всичките си кусури, въпреки политическата девалвация на техни водещи лидери и т.н. са му необходими. Чисто математически "Атака" е предостатъчна, но политически присъствието на сините в мнозинството е задължително за ГЕРБ.

Защо ли? Единствено чрез "Синята коалиция" Борисов може да представи своето управление за дясно и въобще за демократично. А не за някакъв популистично-националистичен субект, каквито сега са на мода в Източна Европа.

До този момент обаче Борисов не е направил почти нищо, за да бъдат сините по-ангажирани към неговото управление. Това можеше да се постигне дори без да им дава министерски кресла. Със сигурност обаче то няма как да стане чрез безкрайните флиртове с електората на БСП, които премиерът обича да практикува. С носталгично говорене за Тодор Живков и т.н. няма как да спечелиш сините на своя страна. Още по-малко пък техните избиратели.

Вече е твърде късно Борисов да прави нещо по този въпрос. Сините политици може и да са компрометирани, но не са чак толкова глупави, за да му дадат безрезервна подкрепа точно в този момент, в който "на премиера му гори под краката", както коментира зам.-шефът на НС Екатерина Михайлова. Не е сигурно дори дали ще се съгласят да приемат едно-две министерски кресла, в случай че им бъдат предложени.

Ситуацията на сините обаче е не по-малко сложна. В предстоящата изборна година те ще трябва да ходят по въже и да внимават да не паднат в дебнещите ги пропасти. Изборът на сините е труден, почти невъзможен. Те трябва да внимават обществото да не остане с впечатление, че заедно с "Атака" подкрепят ГЕРБ. Или че заедно с БСП и ДПС са против ГЕРБ. В тази ситуация няма да е голяма изненада, ако гласуванията "въздържал се" станат обичайна практика откъм най-десния край на пленарната зала. Лошото обаче е, че въздържанието може да е хубаво нещо по принцип, но в политиката често води до обезличаване.

Ситуацията при сините се усложнява и от позицията на софийското СДС. Столичните сини са в много добри отношения с колегите си от ГЕРБ-София. Общинските съветници на СДС често гласуват заедно с мнозинството в общинския съвет, което не може да се каже за колегите им от ДСБ. За СДС-София дружбата с ГЕРБ е необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Столичните седесари вече се противопоставиха на официалната линия на националното ръководство, което се дистанцира от ГЕРБ на последния национален съвет на партията. Тази ситуация предполага сериозни трусове и конфликти, особено като се има предвид, че предстоят местни избори. Пазарлъкът за кандидат-кмет и общинска листа на "Синята коалиция" ще бъде усложнен допълнително. И накрая винаги ще има недоволни, които няма да са достатъчно мотивирани да работят за общата кампания.

Отношенията между най-голямата и най-малката формация в парламента са един от най-важните щрихи на българския политически пейзаж. В момента и партия ГЕРБ, и "Синята коалиция" са в разкрачено положение, от което и двете губят. И за двете е трудно, почти невъзможно, да изградят последователно отношение една към друга.

 Любен Обретенов