България има шанс да не е динозавърът на ЕС

Всички сме чували, че България е изобретила компютъра, че има най-талантливите математици и какво ли още не. Знаем обаче също, че е последна по иновации в Европа. Докога претенции и реалност ще се разминават радикално?

Какво си представяте, като ви кажат "Ето я фабриката на бъдещето"? Индустриални роботи, пълна автоматизация и само по един човек, който натиска копчето, по веднъж на ден... И това е вярно, но не само. Става дума за научно-изследователски проект, един от многото в Европа, търсещ път към иновативни решения за намаляване на зависимостта на икономиката от енергии.

България - в ролята на догонващ

При това не непременно с помощта на скъпоструващи мерки. Достатъчно е например фасадите на фирмени сгради да се проектират остъклени и със соларни инсталации, за да спадне до минимум използването на електрическо осветление през деня. Мерките за икономии на енергия се превръщат във все по-важен икономически фактор. Мотото вече не е "максимална печалба от минимален капитал", а "максимална печалба от минимално количество суровини".

В ЕС не от вчера се говори за нисковъглеродна икономика, за мениджмънт на енергията, разработват се проекти за енергийно независими фабрики, има класации за нисковъглеродни инвестиции... Такъв е актуалният дневен ред на ЕС. В него засега България е в ролята на догонващ, тя просто получава помощи и ноу-хау.

Пресилено би било да се иска по иновативност на икономиката България да се мери с Германия, например. Според Центъра за европейски икономически изследвания, през миналата година 42% от фирмите в Германия са въвели иновации в бизнеса си, а през тази година се очаква делът им да се увеличи до 46-47 на сто. В абсолютни числа става дума за сума от порядъка на 123 милиарда евро - само за иновации! Ясно е, че България не е в състояние да се сравнява с подобни нива. Като начало би било достатъчно, ако успее да се възползва от европейските пари и чуждото ноу-хау ефективно и целенасочено.

Пари има, но има ли и воля?

По програмата "Конкурентноспособност и иновации" българският бизнес ще получи над 200 милиона евро за технологична модернизация и въвеждане на международни стандарти, както и за въвеждане на енергоспестяващи технологии. Има и около 90 милиона евро за развойна и научно-изследователска дейност.

Тоест, пари за старт има, въпросът е те да бъдат ефективно вложени, при максимална прозрачност, минимална бюрократщина и разтакаване, така че да създадат една основа, от която да се тръгне.

Къде ще се нареди България в следващите класации по иновативност и перспективни решения, в бъдеще все повече ще зависи от самата нея. От това колко инвестира в добро образование и наука, дали създава стимули за хората да предлагат оргинални решения за бъдещето, дали подобрява сътрудничеството между висшите учебни заведения и научните институти от една страна и икономиката от друга. И не на последно място - доколко възпитава своите граждани на отговорно отношение към околната среда.