Дянков ще предложи: Фискалният борд да се бетонира в конституцията

Бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт, държавният дълг да не надвишава 40% от БВП, а преразпределителната роля на държавата да се ограничи до 38%. Екип на финансовото министерство под ръководството на Симеон Дянков предлага тези ограничения за държавните разходи да се запишат в конституцията, научи "Дневник".

Целта е по този начин не само да се въведе фискален борд в страната, но и той да се бетонира в основния закон, за да не зависи от смяната на управляващите мнозинства.

Идеята на финансовия министър Симеон Дянков преките данъци да се вдигат с референдум най-вероятно ще се трансформира в  утежнена процедура за гласуване в парламента, с квалифицирано мнозинство от 160 депутати. 

Ограничението за бюджетния дефицит съвпада с критерия за еврозоната, то беше нарушено в последните 2 години от България. Таванът за държавния дълг е под от максимално разрешените в ЕС 60%. Максимумът за преразпределителната роля на държавата е по-малък от реалните бюджетни разходи през последните години (между 39 и 41% от брутния продукт). Източниците на "Дневник" определят новите ограничения като офертата, с която ГЕРБ ще седне на масата на политическите преговори.

За промяна в основния закон е необходимо мнозинство от три четвърти от депутатите в парламента, или поне 180 гласа. С гласовете на верния съюзник "Атака" и на "Синята коалиция", чийто съпредседател Мартин Димитров подкрепи идеите, както и с шестимата подкрепящи го независими депутати ГЕРБ събира 157 гласа.

Малко вероятно е за промените да гласуват хората на Яне Янев, а секретарят на БСП Корнелия Нинова разкритикува като неразумна идеята в основния закон да се записват финансови параметри. От ДПС не бяха открити за коментар.

Освен чисто политическите консултации проектът ще бъде обсъден с депутатите от всички парламентарни сили в правната и в бюджетната комисия. Възможно е заложените прагове да се променят при окончателните текстове.

Идеята за законови ограничения на възможностите на държавата да харчи се предлага повече от година от различни икономисти. Законопроект с подобен текст беше внесен от "Синята коалиция" и отхвърлен от ГЕРБ в началото на тази година. Фискалните тавани предвиждаха нулев дефицит в години на икономически ръст и максимум 3% при криза.

Сините предлагаха фискалният борд да се въведе с промени в Закона за устройството на държавния бюджет. Според анализа на ГЕРБ, ако не влязат в конституцията, ограниченията може да се отменят при нова конфигурация на парламента.

В същото време се оставя вратичка за възможни отклонения. "В конституцията не са предвидени санкции, а и икономическите процеси се развиват независимо от нейните разпореждания и за това няма гаранции, че такива текстове ще останат ненарушени. В този случай ще се взимат сериозни мерки за фискална консолидация в годината след отчитане на прекомерния дефицит", обясни един от съавторите на проекта.

При преките данъци "целта ни не е да вържем ръцете пред евентуалното им вдигане, но за това да се иска по-голяма концентрация на политическа воля. В ситуации, когато вдигането на данъци е наистина прагматична стъпка, ще бъде лесно да се събере и широко мнозинство в парламента", каза за "Дневник" източник от правителството, пожелал анонимност.

Съпредседателят на "Синята коалиция" и лидер на СДС Мартин Димитров подкрепи идеите и напомни, че инициативите на финансовото министерство отразяват искания от сините фискален борд.

"Ние ще подкрепим такива предложения, макар да са малко по-смели от първоначалната ни идея да се направят промени само в Закона за устройството на държавния бюджет. С промени в конституцията се намалява гъвкавостта на държавата, но въпреки това ги оценяваме положително и ще ги подкрепим", каза Димитров пред "Дневник".

Корнелия Нинова, секретар на БСП, обаче ги определи като "неразумни". "Никъде по света основният закон не се занимава с финансови параметри. Развитието на икономиката и на финансовата система зависи в голяма степен от реалната ситуация - в криза дефицитът е един, но при икономически растеж е съвсем друго. Неразумно е в конституцията да се заковава рамка.

Идеята да се променят данъците с квалифицирано мнозинство от депутатите е по-добра от това да се свикват референдуми. Не подкрепяме подобни предложения, трябва да се даде мобилност на парламента, на управляващите мнозинства оттук насетне да реагират според конкретната ситуация."

Макроикономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев подкрепи идеите по принцип. "Ако искаме такива правила да бъдат устойчиви, те трябва да се заложат в конституцията, въпреки че може да дебатираме с какво точно мнозинство да се повишават данъци.

Полезно е да се ограничи възможността на държавата да изземва ресурс, а ако нагласите се променят и има нови виждания за икономиката, нека тогава отново да се направят поправки в конституцията, които да позволят по-високо равнище на разходите", каза Ганев.

Зам.-министърът на финансите в предишните две правителства Любомир Дацов каза, че още през 2005 г. финансовото министерство е предлагало в конституцията да се запишат маастрихтските критерии за бюджетен дефицит и държавен дълг, но тогавашното правителство не е възприело идеята. Дацов подкрепя по принцип ограниченията, но оспорва параметрите им.

"Струва ми се, че ограничение на отношението дълг/БВП от 40% е малко рисковано предвид структурата на държавните приходи. При този структурен дефицит в осигурителната система ограничението може да се достигне само за 10 години и затова мисля, че трябва да е 60%." Той определи като опасни идеите преките данъци да се вдигат само с квалифицирано мнозинство, а на преразпределителната роля на държавата да се сложи таван.