Това Световно показа, че футболът вече не е най-великата игра.
Мачовете, с малки изключения, минаха почти като един. Феновете, много и от най-верните, предпочетоха отпуската пред свещенодействието на бирата с телевизора. Не се роди нито един герой, не блесна нито една звезда. Пак всички се занимаваха само с Марадона. Ние пък не минахме без Стоичков.
В България футболът с още по-големи основания трябва да бъде детрониран от царското място в спорта. Или поне докато футболистите не си върнат сърцата и не се намерят футболни босове, които искат да дават повече. За стадионите, за играчите, за феновете, за играта въобще.
Дотогава да сменим любимците!
Цвети Пиронкова показа, че тенисът също е велика игра. И че едно момиче от Пловдив, зад което не стои държавата, може да стигне полуфинала на Уимбълдън и да накара целият свят да говори за България. Да се усмихва скромно и да не каже нито веднъж на глас това, което знаят всички – че покривът на единствения закрит тенис-корт в града й тече, а температурите в него през зимата падат под - 10 градуса.
Същото се получава и с Рали „България”, което започва утре у нас. Свеатовният шампионат за първи път ще има трасе и в нашата страна, но родните пилоти съобщават за неуредици, които могат да го превърнат в последно.
Българските отбори са принудени да разположат механиците си върху тревата
където теренът не е изравнен и подготвен за това от организаторите. Състезателните автомобили трудно ще ес обслужват, ако се сбъднат прогнозите за дъжд.
От години волейболистите също чакат нормална спортна зала и признанието на българите. Докато газят поред съперниците си, заплатите им често закъсняват, а обещаната зала все още е проект с много неизвестни и сигнали в прокуратурата.
Тази година Аржентина е домакин на финала на Световната лига. Няма нито една победа в квалификациите, но има огромна спортна зала. Ние почти нямаме загуба, но имаме остра нужда от зала.
Докато държавата я построи, нека подкрепяме силните и България!